Седя си вкъщи, готвя на жена си. Вече съм свободен човек. По-голяма власт от изкуството няма. Това каза Вежди Рашидов по НТ.
Той разказа за болестта си: В края на втория месец започнах да свалям много килограми, хранех се през системи. 23 килограми надолу. Вечер ме удряше отчаянието. Знам какво е рак. Жена ми идва, плаче. Всеки ден губех нещо от себе си. Жена ми ми даде много сили. След два месеца в болничното легло, домъчня ми за вкъщи. Не случайно хората казват: Заведете ме вкъщи, там да умра. Първото нещо, които се опитах да направя е да видя Ларгото. На сутринта рязко се влоших. Не можех да взима нищо през устата. Сега съм клинично здрав. Всеки контролен преглед го изживявам. Сега гърлото ми е като хубаво, розово, женско дупе. Цигарите ги отказах. Алкохол не пия. Обичам кучетата и жена си. Преди преживявах всяка обществена реакция. Намерих баланса в живота и цената беше рака. Живеехме в стрес. Болеше ме, като ме оплюваха. Сега се радвам на слънцето и приятелите.
Борисов като премиер не мога да го съдя дали е сгрешил. Ще се съобразя с него. Леко честолюбие има. Той е между чука и наковалнята. Някой злобен тип върви и ме нарича „Мултак “. С Илия Павлов бяхме приятели. Него никой не го е осъдил. На мен нищо лошо не ми е направил. Мултигруп и сега съществува. На Илия по една лъжичка и един изправен лъв. Бях му душеприказчик. Говорихме за децата. С него имахме чисто приятелски отношения. Има хора, които цял ден му седяха на софрата и му ближеха чиниите. В книгата си всичко ще кажа. В собствената си страна ще умра без паметник.
