На Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.
Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.
И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.
В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“.
За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино.
Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.
Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.
