Още от римско време стридите имат славата на мощен афродициак. Императорите на необятната римска империята площали килограми злато на робите си, за да им доставят този великолепен дар от бреговете на Атлантическия океан. Морският деликатес пристигал в торбички със сняг чак от Британските острови.
Марският дар в черупка бил една от насладите, които си доставял самият Казанова. Всеки ден страстният любовник имал по една дузина скариди в менюто си, които го изпълвали с еротичти желания и копнеж по красиви жени.
Прекомерната слава на либидо стимулатор датира от времето, когато стридите са били един от основните източници на минерали и витамини за организма. Учените са установили, че четири или пет средни по размери екземпляра доставят необходимата дневна доза от желязо, мед, йод, магнезий, цинк и фосфор. Те силно тонизират тялото и повишават либидото у мъжа и жената.
Приличащ твърде много на женски полови органи, морският дар притежава още едно скрито оръжие, в подкрепа на неговата популярност – той съдържа минимални, но достатъчни количества от невротрансмитера допамин. Когато в организма ни той е в нормални граници, това ни гарантира жизненост, борбеност и устойчивост. Ако нивото му леко се повиши – тогава ни залива необикновена сила, изпълва ни желание за подвизи, особено в леглото.
За да бъде почувстван необикновеният ефект на стридите като афродизиак обаче, винаги трябва да се консумират в суров вид, добре охладени, поднесени върху натрошен лед и морски водорасли. Най- доброто изискано допълнение към страстовъзбуждащото блюдо е сокът на един прясно издерен лимон.
