Абсурдните кадрови кадрили в Министерството на вътрешните работи достигнаха нови, небивали висоти. За първи път в най-новата ни история главният секретар на МВР бе уволнен от правителството.
Направи го с мотива, че уволнявал полицейски началници. Има ли по-абсурдна картина от тази в МВР ? Едва ли. Досега поне от кумова срама смяната на караула на най-високия професионален пост в сградата на ул. „Шести септември” ставаше с оставка на титуляра. Дали по негово желание или под външен натиск няма значение.
Сега обаче Костов явно се е запънал да свърши тази работа и се наложи да бъде уволняван на правителствено заседание. Да се смееш ли да плачеш ли?
В уж деполитизираното, според закона, министерство не за първи път се вихри кадрова чистка с чисто политически мотиви. Тоест изритването на Костов не е изключение, а правило.
За разлика от други министерства където едни „наши” чиновници сменят други „наши”, в МВР за работа срещу престъпността трябват не само качества, но и натрупан опит. И сякаш стана нормално всеки началник от сектор нагоре, назначен от едно ръководство, моментално да бъде сменен от следващото и изритан на улицата.
Тази порочна практика доведе системата до пълен колапс, което е очевадно и за обикновените хора. Тук се абстрахираме от личността и качествата на уволнения главен секретар, посочван за част от модела „КОЙ”. Нито за назначените с негови протекции полицейски началници.
Очевадно е, че служебното правителство разчиства терена за парламентарните избори. Първо назначи военен да отговаря за вота, вероятно защото няма доверие на вътрешното министерство. Второ започна разчистването на полицейските шефове, започвайки отгоре с главния секретар.
Сякаш сме в 1990 г., когато БКП реши да си разчисти сметките с Държавна сигурност и МВР, като им прати за началник армейски генерал Атанас Семерджиев. И всъщност погромът на кадрите в сигурността започна от тогава. И покрай сухото изгоря и мокрото.
Сега ще бъдат „отстреляни” и повечето областни полицейски директори, повечето от които са хора на Георги Костов. Пак с предизборни мотиви.
У българина остава усещането, че полицейският директор решава изборите в своя регион. Което е малко преувеличено.
А плачът на Бойко Борисов за смяната на кадрите в МВР е смешен. Защото той ръководеше министерството на ръчно управление, но не смени нито един от хората на модела „КОЙ”. И сега ще си плаща цената.
Стефан Ташев
