Трябва да се събудим и да ходим да гласуваме. Заради правото на избор сме ходили по митинги. Трябва хората да спрат да чакат на държавата, както ги научи комунизмът. Трябва да се вгледат в себе си и в ръцете си. Така смята музикантът Васко Кръпката.
Моят живот е музиката – искам да пея и свиря. Музиката е моят парламент и моята политика. Аз съм народен представител с китара в ръка. Никога не съм искал да се кандидатирам, защото не ме бива и ще вкарам страната в окончателна катастрофа. Това каза Кръпката BiT по повод появилата се информация наскоро, че е кандидат за народен депутат от коалиция „Реформатоски блок – „Глас народен“.
„Като дойдат избори и много се напича. Започва да стават всякакви интересни случки. Няма лошо. Аз не мразя депутатите, но това не е за мен. За първи път сега получих официална покана – обадиха ми се от СДС с уважение към мен като стар седесар и аз с уважение отказах. Нормално е да се търсят известни, неопетнени хора“, разказа музикантът.
Той бе категоричен, че няма нищо против Реформаторския блок и която и да е друга дясна формация, защото е техен избирател.
„Това беше грешка на една медия, която хем провери информацията, хем вечерта ме изтъпани до криминални престъпници и на мен ми стана обидно. Сега на нашата улица ми говорят по друг начин, казват – „Ей имаме наш човек в парламента“, призна музикантът.
Васко Кръпката подчерта, че няма нищо лошо хора на изкуството да влизат в листи на различни партии преди изборите.Затова сме ходили по митинги, за да може всеки да избира, допълни той.
„Вярвам, че има хора, които си търсят мястото. Не го намират в музиката и отиват да го търсят в политиката, а там на някои им върви повече. Аз съм намерил мястото си в музиката. Не обвинявам никого, решил да го направи. Нека се пробват. Радвам се, че някои музиканти се опитват, но все пак е важно какъв си в музиката. Ако си арогантен в музиката, си представям какви депутати ще са. Какъвто си в музиката, такъв ще си и в политиката“, изтъкна той.
Според музиканта, артисти в партийните листи е добър ход. Хората искат нови лица, обаче в старите има повече мъдрост. Важно е да държим посоката и влакчето на промяната да не връща обратно, категоричен е той.
Партийното номадство пък определя лаконично: „чалгата не прощава“.
„Пътувам много и виждам, че хората искат европейски стандарт, вече не карат Москвичи и Лади. Искат да вървим на Запад, но не вярват на политиката“, сподели още музикантът.
„Трябва да се събудим и да ходим да гласуваме. Заради правото на избор сме ходили по митинги. Трябва хората да спрат да чакат на държавата, както ги научи комунизмът. Трябва да се вгледат в себе си и в ръцете си“, подчерта той.
