В статията се говори за една реална българска община и случката е базирана на реални и публични данни. Ще я наречем „община Х“, поради факта, че не трябва да се злепоставят нито името на общината, нито лекарският колектив, който работи на нейна територия. Статията ще представи какво е състоянието на здравното осигуряване на местно ниво и колко лесно е да бъдат извършвани кражбите с направления на средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Това е една история за община Х, която има една функционираща болница с капацитет 60 легла и три функциониращи отделения – за вътрешни болести, акушерство и гинекология и детски болести. Община X също така разполага с няколко общопрактикуващи лекари и едно звено за спешна помощ. Общината е с население от приблизително 18 хиляди души и негативен естествен прираст. По всичко личи, че община Х е сравнително малка и живущите в нея постепенно намаляват. Как се оказва, че заболеваемостта в община Х се е увеличила с 53% в периода между 2014 г. и 2015 г.?!
Заболеваемостта нараства рязко между 2014 и 2015 г., като на територията на община Х през първата година са регистрирани 2849 случая, а през втората болните нарастват до 4370. Увеличението е от 53%, като причините за това не са нито епидемиологични, нито демографски, а по-скоро административни – направления, клинични пътеки и болнични лимити.
Най-голямо нарастване на заболели се вижда сред болестите на дихателната система, където растежът е с около 50%. Това, казано по прост начин, звучи така: Отивате при вашия лекар с кашлица и болка в гърдите, оказва се някаква форма на грип. Той ви изписва медикаменти, а в направлението ви пише „Бронхопневмония“, за което се изисква минимален болничен престой от 7 дни. Вие си отивате спокоен къщи, а болница Х усвоява пари за вашето несъществуващо заболяване.
Следващото покачване се вижда при болестите на органите на кръвообращението където регистрираните случаи през 2014 г. са 355, а през 2015 г. се покачват до 600 – скок с приблизително 69%. Не на последно място, в графиката се намират и болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан, където увеличението е с 95%.
Заключението от горепосочените данни е, че състоянието и измамите в здравноосигурителната система в България се забелязват най-добре на микрониво. Поговорката гласи, че не е луд този, който яде зелника, а е луд е този, който му го дава. При подобна статистика, Районната здравна инспекция към община Х е следвало да изиска одит на съответното лечебно заведение и на лекарите към болница Х, но не го е сторила. Другият проблем е, че подразделенията и централата на НЗОК имат разплащателни, а не контролни функции.
Монополната мегаструктура на НЗОК предразполага към порочни практики на регионално и общинско ниво, които трудно биват забелязани в националната статистика. Решението на проблема се корени в демонополизацията на НЗОК и преминаване към частен осигурителен модел, поради факта, че частно дружество никога не би се разплатило с болница за несъществуващи здравни манипулации или поне би направило проверка за достоверността на подадената информация преди да го стори. Началото на реформата в здравеопазването стартира чрез създаването на НЗОК, но краят й следва да приключи с плавно преминаване към частно-осигурителен модел, който да прекъсне злоупотребите с нашите 8% вноски от нашите заплати.
