65,9% от запитаните заявяват, че са готови да отидат до урните, което е съвсем лек ръст спрямо януари. Това каза социологът от ”Алфа рисърч” Боряна Димитрова, която представи стартовите позиции на партиите и коалициите в началото на предизборната кампания.
53,7% посочват, че вече са взели решение за кого ще гласуват, 24,9% ще решават по време на кампанията, а 21,4% отговарят "по-възможно е да не гласувам". Колебаещите по правило са хора, които следят политическия живот, уточни Димитрова пред БНТ.
Ето и електроралните нагласи сред твърдо решилите да гласуват: ГЕРБ – 31,5%, БСП – 29,6%, ДПС – 6,8%, Обединени патриоти – 10,8%, "Воля" – 5,7%, Реформаторски блок – 3,9%, "АБВ – Движение 21" – 2,9%, "Движение Да, България" – 2,6%, "Нова република" – 1,5%, Други партии – 2%, "Не подкрепям никого" – 2,7%. Прави впечатление равният старт между двете основни политически сили. ГЕРБ има твърде крехка преднина, за да можем отсега какво ще се случи на предстоящите избори. Наблюдаваме изключително висока степен на поляризация и емоционална стилистика. Фокусът на хората е върху две партии, но битката няма да се реши само в полето на противопоставянето между ГЕРБ и БСП. ГЕРБ успява да си възвърне част от позициите в големите градове, които бяха загубили по време на президентската кампания, коментира Димитрова.
По думите й темите образование, здравеопазване, доходи са "новите магистрали". Второто поле на битката е между три политически сили, които прекрачват 4-процентовата бариера - Обединените патриоти, ДПС и "Воля". Има известна нараснала критичност към лидерите на Обединените патриоти, което все още не се отразява върху резултата им. Резултатът на ДПС е по-нисък от традиционния за тях, но при висока избирателна активност тежестта на ДПС традиционно намалява, а влияние върху резултата им оказва и първото участие в парламентарни избори на ДОСТ. При "Воля" акцентът е свалянето на цени, което привлича социални периферии към Марешки. Те ще се борят за позициониране и в управленска формула, посочи Боряна Димитрова. Третото поле на битката е на по-малките партии – Реформаторски блок, "АБВ – Движение 21", "Движение Да България", "Нова република", каза социологът.
По думите на Димитрова има поредица от малки разлики, които могат да окажат огромен електорален ефект. Изследването е проведено в периода 16-23 февруари сред 1024 пълнолетни граждани и е финансирано от "Алфа рисърч".
