Борисов или Нинова, Каракачанов или Карадайъ, Марешки или Дончева, Кънев или Иванов. След по-малко от месец България ще реши съдбата си. Дали?
Ако за момент се отдръпнем от битовата предизборна кампания, пред която дори Херкулес не би могъл да изчисти авгиевите популистки обори, ще забележим, че ни предстоят много по-важни събития, които ще дадат много по-голямо отражение в живота на българските граждани, отколкото поредната ротация по върховете на българската политическа класа.
Султан на границата
16 април 2017 г. ще е знакова дата в най-новата история на Балканския полуостров. Най-вече заради неизбежността на това, което ще се случи. На 16 април 2017 г. ще бъде сложен край на Република Турция така, както я е виждал нейният създател Мустафа Кемал Ататюрк.
На практика референдумът е за преминаване на Турция от президентска към парламентарна република, като с него ще бъдат утвърдени вече приетите промени в конституцията на страната. По близък поглед върху тях обаче ни показват, че по този начин се предприема първа и значителна крачка към елиминиране на политическия плурализъм, върховенството на закона и разделението на властите. Президентът Реджеп Ердоган ще се превърне в един нововремски султан.
Конституционните промени размиват границата между управляващата партия Партия на справедливостта и развитието, чието физическо въплъщение е Ердоган и самата турска държава.
Какви ще са последствията от едноличното и неоспоримо управление на Реджеп Ердоган – само можем да гадаем. Наченки обаче виждаме още преди окончателното всенародно гласуване. Сред тях е идеята за постепенното изчезване на Ататюрк и неговите завети от турското образование, а за капак на всичко в учебниците вече няма да се изучава и теорията за еволюцията на Чарлс Дарвин.
Те, разбира се, ще бъдат заменени от проислямска образователна система, а смесването на религия и образование никога не е водило до добро.
Краят на ЕС
Турският референдум не е единственият геополитически процес, който може да окаже пряко въздействие върху живота на българските граждани.
Такъв например президентският вот във Франция на 23 април и 7 май. Според последното социологическо проучване на Kantar крайнодесният и анти-ЕС кандидат на Националния фронт Марин льо Пен завоюва рекордна подкрепа не само на първия тур, но и при евентуален балотаж. Според социолозите 45% от французите са готови да подкрепят Льо Пен на втория тур срещу кандидата на десните Франсоа Фийон, като този процент продължава да расте с хода на кампанията. Ако Льо Пен се изправи срещу социалиста Еманюел Макрон, днес тя би спечелила 42% от подкрепата на избирателите.
Данните са повече от притеснителни и следва да сложат край на измамното уверение, че националистите във Франция може да постигат епизодични дребни победи, но никога не биха завоювали Елисейския дворец.
Евентуална победа на Льо Пен почти сигурно ще доведе до изваждане на Франция от Еврозоната, тъй като това е основният лозунг на кампанията й. Подобен удар срещу единната финансова система на Европейския съюз е почти невъзможно да бъде преодолян, което ще наложи реформирането, ако не и разпадането на Еврозоната.
Последиците за българската икономика ще са бързи и катастрофални – теза, около която се обединяват почти всички родни икономически експерти.
На фона на всичко изброено дотук и с оглед на приближаващите парламентарни избори, не е зле да обръщаме поглед и около себе си. Може да се окаже, че истински важните избори не са в България, а по-страшното – нямаме право на вот в тях.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
