Ежегодно България заплаща по 1 млн. евро по осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека. Това говори за наличие на системни правозащитни проблеми в българското законодателство. Налице са огромен брой повтарящи се нарушения като полицейското насилие, при което се стига до отнемането на човешки живот и малтретиране на задържани лица, независимо дали са арестувани правомерно. Друг системен проблем са лошите хигиенни и битови условия в следствените арести и в затворите. Това заяви пред Фрог нюз адв. М. Екимджиев, председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”
Значителен брой са и Решенията на Европейския съд по правата на човка (ЕСПЧ) по повод на реституционни дела на националните съдилища, които са преразгледани в полза на държавата или на нейни еманации. Последният такъв случай е с така наречената „синя“ къща в Пловдив, която е реституирана на наследниците на нейните собственици през 1996 г. Общината отказва да я освободи. Тогава собствениците завеждат ревандикационен иск срещу общината за да им предаде владението. Тогава националните съдилища присъждат в полза на общината, игнорирайки предходното влязло в сила решение, с което наследниците са признати за собственици. Само за тази къща претенцията за морални и материални вреди е над 1 млн. лв. Подобна къща в Копривщица също беше предмет на страсбургско решение. И роднините на Христо Явашев в Габрово спечелиха дело в Страсбург за провалена от държавата реституция, припомни адв. Михаил Екимджиев. Традиционно в България правото на собственост не се защитава по надежден начин.
Има жалби с огромен имуществен интерес, свързани с неизпълнение на задълженията на държавата по концесионни договори. Такъв е сключеният концесионен договор за минерален извор в Кюстендилско. Концесионерът разбира, че водата е абсолютно негодна за пиене, въпреки че концесионният договор е сключен на базата на сертификат, представен от държавата, съдържащ фалшиви данни за годността на водата за консумация и за бутилиране. Концесионерът сключва 6 търговски договора за доставка на бутилирана минерална вода в Европа, а водата, която държавата му е предоставила, не е годна за пиене. Затова той престава да плаща концесията. Когато се опитва да осъди държавата за причинените му вреди, българските съдилища приемат, че той е неизправна страна по договора, защото е спрял да плаща на вноските по концесията, макар това да е станало след като е установена негодността на водата за консумация.
Има и куп дела в Страсбург, свързани с приватизация. Държавата не зачита правата на собствениците, които са участвали в приватизацията. След като купуват нейни предприятия, договорите с които е продала тези предприятия биват обявени за недействителни по инициатива на държавни институции. Чакаме решение от Страсбург с претенция за над 5 млн. лв. за подобен проблем, заяви адв.Екимджиев.
Системните правозащитни проблеми са породени от неадекватни законови разпоредби и от неадекватни властови практики. Въпреки че държавата знае за тях от години, тя не предприема ефективни мерки за тяхното разрешаване. За нас ни остава удоволствието да плащаме като кротки идиоти за еднотипни и напълно предвидими, повтарящи се нарушения.
През 2012 г. сме подали жалба в Страсбург и за мръсния въздух в Пловдив, припомни адв.Екимджиев. Надявам се, че казусът ще бъде решен благоприятно. Предпазлив интерес проявява Грийнпийс, така че може да разчитаме и на тяхната експертиза.
