Най-интересното ми е, че завистниците харесват, окованите - също. Утре е националният празник на нашето Освобождение. На избора да си способен - с думите, които ще извезеш на знамето, със собствената си кръв на оня легендарен връх Шипка - да се научиш да живееш. Това е националната кауза на всеки народ - да оцелява, да се бори за себе си, да се гордее със себе си.
Утре ще помълча пред опълченците на Шипка. Пред чутовния подвиг на руси, румънци, финландци..., пред баронеса Юлия Вревская и доброволците - медицински персонал. Мати скорбящая, ти знаеше, че починалите от болест в тая война са 2.5 пъти повече от убитите. Шепотът на годините донася плачът на плевенските жени, прегърнали босите нозе на обесените си мъже, отказали да копаят редути. Утре ще свидетелства отново и отново европейският вестник " Таймс" - "Бедният народ плачеше, молеше се и се хвърляше на шията на своите освободители, затънали в цветя...". Другото оставям на други летописци На техния прочит на историята.
Утре в ушите ми ще ечат не чутовните обещания на вчерашните и утрешни политици на Европейска България, а гръмовния глас на Константин Кисимов - прегърнал европейския ни народ от векове, с ДядоВазовите думи: " ... Ако би бегали, да мрем по-добре! "
Спаска Гацева
