Референдумът в Турция на 16 април може да промени държавното устройство на страната. Тя от парламентарна република е възможно да стане президентска. Някои анализатори казват, че това вече е факт заради извънредното положение, наложено след опита за преврат на 15 юли 2016 г. От гледна точка на ЕС и на България важното решение преди референдума ще бъде на Венецианската комисия на 11 март. Това заяви пред Фрог нюз Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика по повод предстоящия референдум в нашата съседка.
Венецианската комисия ще каже дали отговарят промените на гласуване в Турция на основните правила на Съвета на Европа и до каква степен биха накърнили демократичния характер на турското държавно устройство.
ЕС след решението на Венецианската комисия ще реши как да действа и как да се държи с нашата съседка. Ако решението е много критично, тогава страните -членки ще трябва да помислят дали Турция продължава да отговаря на копенхагенските критерии, които са основа за започване на преговори за членство. Ако страните-членки преценят, че тези критерии не са изпълнени, то това може да доведе до замразяване или до прекъсване на преговорите на Турция за членство.
Преговорите бяха тънката нишка, по която Европа се опитваше да европеизира Турция, т.е. има глави по преговорите, свързани с правовия ред, глави, свързани с вътрешната сигурност. Този инструмент за влияние върху южната ни съседка вече няма да го има. Но така или иначе Турция изглежда като отдавна да си прави каквото си иска и не се съобразява с изискванията на ЕС. При това положение тя трябва да бъде овладявана по друг начин – не през инструментите на тези преговори, а през преговорите за търговия, за сигурност, за борба срещу тероризма, за кризата с миграцията и т.н.
Бежанците са обект на споразумение на ЕС с Турция и на отделно споразумение на България с Турция. Тези споразумения са свързани с друг тип ангажименти – свързани са с визовата либерализация, с обратното приемане на мигранти в Турция и с финансовата помощ от страна на Европа за бежанските лагери в турската страна. На този етап не виждам полза за Ердоган да нарушава тези договорки.
Чернева коментира и президентските избори във Франция на 23 април и вероятността Марин Льо Пен да ги спечели: "Тя е е с евроскептични възгледи. Обяви се за провеждане на референдум за напускане на еврозоната. Това поражда притеснение за икономиката на ЕС, тъй като ще доведе до катаклизъм. Напускането на еврозоната обаче не е толкова лесно да се случи дори Марин Льо да спечели изборите. За да проведе референдум, тя трябва да спечели мнозинство в парламента на парламентарните избори, които са малко след президентските. Трябва да премине през три отделни етапа. Победата й на изборите не означава задължително най-лошия сценарий, но ни приближава значително до него. Досега нито тя, нито баща й са успявали да надхвърлят 40-те % подкрепа. На първи тур двамата печелят, но на втори всички останали политически сили се обединяват срещу тях.
