Според изследванията на британски учени, до 2050 г. около 10 млн. души в Европа ще умират от резистентни микроби в болниците, защото няма да може да бъдат лекувани. Световната здравна организация също бие тревога. Според нея, микробите предизвикват вътреболнични инфекции именно заради високата си резистентност.
Микробите са в три групи. В първата влизат тези, които представляват най-голяма опасност – псевдомонас аеругиноза. Втората – ацинетобактер, третата – всичките най-чести причинители на вътреболнични инфекции, които са резистентни на антибиотиците карбапенеми и резистентни на пенецелин и цефалоспорини. Третата група са с повишаваща се резистентност – това са пневмококите, причинители на пневмонии, на дизентериите. Във втората група влизат и хеликобактер пилори, причинители на язвената болест, те са резистентни на антибиотика кларитромицин. Към тези микроби трябва специално внимание както при изписване на антибиотици, така и при диагностика на техните заболявания, обяснява директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
От туберколоза умират 1 млн. и 800 хил. От които 250 000 деца. Около половин милион са случаите на болни от туберкулоза, която е резистентна на лекарствата и множествено резистентна. Множествено резистентната туберкулоза е около 2% от туберкулозните щамове. В България вече са доказани и най-резистентните на антибиотици туберкулозни щамове - така наречените бейджинг щамове. Националният център по заразни болести и референтната лаборатория за антибиотици направи книжка за общопрактикуващите лекари, които се раздават безплатно, посочва проф. Кантарджиев.
Той увери, че грип през април няма да има. „Възможно е да се появят случаи на малки взривове от грип тип B. Той се появява в началото и в края на сезона, когато голяма част от хората придобият имунитет към вируса. Той е със същите характеристики като грипа, но няма масови прояви”.