Европейски баровци измърмориха нещо за Европа на скорости и в България се разнесоха писъци на умряло. Вият предизборно партийни „капо ди тути капи”, сякаш е дошъл предспрочно краят на мандата им. Основният аргумент: не сме втора категория хора, за к'вито ни вземат.
Уместна забележка, ако притежавахме аргументи в нейна подкрепа. Псевдо патриотизъм и извратено русофилство не са такива. А други няма.
Лидерите на Франция, Германия, Италия и Испания бяха откровени на срещата си във Версай: Европа трябва да продължи напред, но на няколко скорости. Едни страни-членки могат да напредват по-бързо, а други - по-бавно. В „по-бавно” вероятно влизат Румъния, Полша, Унгария и някои други. И България, естествено.
Политическите босове у нас веднага усетиха възможност да засилят пропагандния ефект в предизборната си кампания. Според електората. Българите са равни по всичко на германците – ревнаха те като индиански вождове, прекалили с огнената вода. На едните обаче пускали "Мерцедес" в Русия, а на нас киселите краставички - не. Кокорят се пред камерите и гледат сърдито. Как тъй?! Нечувано! Обидно! Дискриминация! На оружие!
Усещате ли посоката на въздушното течение в тези въгласи? Точно така, към питането: Какво правим още в ЕС? Русофилският подтекст е: Да си отиваме при Путин и Кремъл, където ни е мястото. Там може и да ни удрят шамари от време на време, да плащаме скъп газ и недоправен атомен реактор, но пък са нашите освободители - братушки, Дядо Иван, Сталин, Брежнев, Путин. Ех Калинка, Калинка, Калинка моя...
„Десните”, които у нас считат за луди по много причини, някои от които доказани, рекоха на свой ред: да станем още по-послушни, та да ни съжалят в ЕС и някой ден... Радан Кънев е изключението, той оре в своя бразда. А дано...
Има и трета група „капо ди тути капи” - на институции. Те също имат мнение по въпроса.
Като това на главния прокурор Цацаров по повод Доклада на ЕК за правосъдната система у нас: По отношение на устройството на прокуратурата се виждат препоръки, които са свързани с една посока, която за нас би била доста голяма крачка назад. Сиреч (любима думичка на експремиерът) ние сме заминали напред, а ония в Брюксел си чешат езиците. Сега и във Версай... Преведено на човешки това означава: можем да преследваме всеки, да събаряме банки, да мафиотизираме бизнеса и икономиката, да контролираме службите и МВР, да се превърнем в питбул – никой не може да ни спре. Недосегаеми сме. Тук командваме ние - в смисъл тримата.
Познайте кои.
Всеки, който не е засегнат от тежка деменция, знае, че България е на дъното. Заслуга за това имат всички виещи от "ляводясноцентъра", които управляват вече 27 години.
Това ни поставя в неравноправна позиция с развитите нации. Защото, например, въпреки заклеймения и смъртоносен нацизъм германците построиха нова държава и нов живот – за себе си и за тези, които отиват там. Тук е обратно: въпреки прехваления от някои социализъм и помощта на СССР тънем в разруха – материална и духовна.
Свободата да се прозяваш преди ножа...
С колективните усилия на политическата мафия бе създаден модел, който превърна България в кочина. Затова всички кандидати за парламента - до един - нагло заобикалят темата. Медиите им помагат с мълчанието си и пародията на въпроси.
Пред очите ни ограбват чрез обществени поръчки, корупцията парализира институциите, мафиоти проникват в управлението и управляват. Резултатите са налице.
Първи сме по смъртност, болести, корупция, неграмотност, насилие, употреба на алкохол, на наркотици, на цигари, по насилие, детска смъртност, кражби, катастрофи...
Последни сме по доходи, стандарт на живот, образование, здравеопазване, толерантност, раждаемост, справедливост, върховенство на закона, свобода на словото, инвестиции.
Капо ди тути капи разрешава или забранява дишането, храненето, пиенето на вода, празнуването, тъгуването, погребенията...
Заради всичко това една трета от българите напуснаха „райска България”.
Прави са тези във Версай, дори са ненужно деликатни. Та те ни казват това, което отдавна знаем: от нас зависи дали ще ги настигнем. Дори само усилията и волята ни за това биха ни изравнили с тях. По дух и цели.
Не е обидно да си последен. Обидно е да не правиш нищо, за да минеш напред.
Позволяваме отново и отново да ни управляват същите, които ни закотвиха на дъното. Тези, които превърнаха райската градина в кочина. С едни и същи лъжи от години. Въпросът е как да променим това или поне да се събудим. Единият път е този на драстични промени. Тогава трябва да бъдат подкрепени политици с радикални програми и идеи. Налагане върховенство на закона и корупцията под ножа начело с нейните предводители.
Ако ви е прекалено революционно, на изборите не давайте гласа си на вече омърсените в престъпления и лъжи. Особено на тези, дето искат да "спасяват България".
Борис Петков
П.П. Персийският поет Фирдоуси е казал преди много години, че ако човек се стреми да построи кочина, и от злато да е, си остава кочина. Но ако иска да издигне замък, дори да не успее, важни са пътят и целта...
