На 11 май в двора на Частно училище „Цар Симеон Велики“ ще бъде открит паметник на българския владетел, патрон на училището. Инициативата и финансирането са на д-р Милен Врабевски, а паметникът е дело на скулптора Красимир Ангелов.
Със скулптора разговаряме за „мълчаливите свидетели“ на времето и необходимостта от издигането на паметници за родолюбиво възпитание.
- Вие изработихте паметник на цар Симеон, който ще бъде поставен в двора на училище, защо учениците, трябва да познават историята и по този начин?
- В последните години самочувствието ни като българи се крепи на личности от миналото. Историята по един или друг начин присъства в ежедневието ни , чрез мелодия, която ни напомня за текст, песен, картина, паметен знак в екстериорното пространство, всичко това изгражда нашата лична и национална култура. Често се случва да минаваме покрай паметници и да не ги забелязваме, да ги възприемаме като даденост, като част от архитектурната среда, но въпреки всичко, те присъстват, възпитават, предават послания, носят полъх от исторически епохи. Tе са там и трябва да се възприемат с добронамереност и позитивизъм.
В конкретния случай пространството в училището ми подсказа, че най- добре паметникът да бъде поставен точно до входа. По този начин фигурата на цар Симеон еднакво добре ще се възприема, както от двора на училището, така и от улицата, за да може не само учениците и гостите на училището, а и гражданите да го виждат. Поаставен, за да държи историческата ни памет будна.
- Каква е Вашата представа за цар Симеон и неговото време?
- Историците и археолозите чрез своите изследвания и находки създават образи на личности от нашето минало. За цар Симеон Велики е писано в Манасиевата хроника, има запазени миниатюри. Открити са лични печати с образа и инсигниите, които са му принадлежали. Факт е, че най-голямото териториално разширение на България в цялата ни история е по време на неговото царуване. Границите на България са достигали до три морета. Ние сме били велика сила и с нас са се съобразявали останалите народи. Културата ни е процъфтявала, дали сме писменост. Всичко това изгражда образ на велик българин, с когото можем да се гордеем. Малко са народите, които могат да се похвалят с исторически личности като цар Симеон. Това направи задачата ми трудна и отговорна, трябваше чрез пластиката на образа да вдъхна живот, енергия, достолепие, а успея ли да предам собствената си енергия, да събудя лицеизраза, да предам благородство, то значи съм успял, а това би докоснало останалите.
- Какво е важно да се спазва при пресъздаване на исторически личности? Кои са източниците на информация, които ползвате?
- Художникът трябва да се потопи в епохата, да проучи инсигниите, да се консултира с историци, за да създаде сравнително верен образ. Реалистичният подход, който съм предложил има несъмнени и доказани в историята на световното изобразително изкуство достойнства – той е въздействащ, универсален като възприемане, убеждаващ и създава силно емоционално присъствие. Никой днес не оспорва реалистичният живописен образ на цар Симеон от Димитър Гюдженов, а с него дори често биват илюстрирани исторически книги. Що се отнася до инсигниите и външността на цар Симеон Велики, съм се отнесъл достатъчно отговорно, най-задълбочено изследване в тази област е направил проф. Георги Атанасов в своя труд ,,Инсигниите на средновековните български владетели”.
- Противоречиви са мненията за това как да събудим интересът на обществото към историята и нейните личности, Вие какво мислите? Някои не одобряват пространството на София да се насища с паметници?
- При липса на национално самочувствие в момента, а това е в следствие от много причини – икономически, социални, културни..., трудно се дават рецепти. Някой непрекъснато иска да ни напомня, че преди 1000 години сме били велика държава, да не трябва да забравяме. Но какво правят настоящите политици? Предното, нашето, а може би и следващото поколение, носим обремененост от соцреализма, време на пренасищане с идеологически, партийни, патриотични паметници, от големи по-големи и това естествено е допринесло за една спонтанна реакция при споменаване на паметник. Получава се обратен ефект, вместо да има ползи се започва с отричането. За това трябва да сме по внимателни към общественото пространство. Безспорно интерес към историята се събужда от най-ранна възраст, в училище и там е точното място за подобни примери. Паметните знаци са за това да присъстват мълчаливо, дори и да ги забелязваме само с периферното зрение, те остават в нас като спомен, форма, образ и идея. Това е част от нашата култура. Трябва да ги пазим, независимо в какъв период от нашата история са създадени.
- Дойде ли време да търсим отговори назад в историята или сме закъснели?
- Историята сами си я създаваме, но не винаги можем да й влияем. Не винаги управляващите знаят какво правят. Според мен и да има отговор, като поука от миналото, то той не би бил осъществим в днешно време с настоящите политици. Наслушахме се на интриги, куртоазия и обещания, и затова, никой на никого на вярва.
- Кои други личности от нашата история би трябвало да имат свои паметници?
- Не са малко, обикновено в определени етапи от развитието на нашето общество изпъкват личности от миналото ни с добродетели, които са необходими за събуждане на патриотизъм и напомнчне за национална идентичност, в такива моменти се създават паметниците. Изключвам в случая идеологическата пропаганда, обслужваща партийни интереси. Има десетки имена от нашата история на царе, възрожденци, будители, военни, загинали за България и всички те заслужават.
Интервю: Елеонора Гаджева
