Върховния административен съд отмени по жалба на СОББ, НСЧБ, ББА и ЦЗПЗ Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за 231 болнична помощ, с които НЗОК сключва договори, приета с Постановление на Министерски съвет № 45 от 09.03.2016 г., обн. ДВ бр. 19 от 11.03.2016 г.
От мотивите на съда се вижда, че Министерството на здравеопазването, НЗОК и Министерския съвет са действали като башибозук при приемането на наредбата. Погазени са законови правила и процедури, подправяни са официални документи.
Ето фактите:
„Докладът на зам.министъра до министъра на здравеопазването е от дата 24.02.2016 г. /л.263 от делото/, а обобщената справка с възраженията и становищата, която би следвало да е приложена към този доклад съгласно текста му, е съгласувана и изготвена на 29.02.2016 г./л.298 от делото/, т.е 5 дена след доклада, което означава, че няма как министъра, или ръководството на министерството на свое заседание да е обсъдило съответните възражения и становища съгласно чл.77 от АПК и да е направило самостоятелна и собствена преценка на тяхната основателност. Още повече че и на същата дата - 29.02.2016г./л.63/ преписката е изпратена на Министерски съвет.”
„Представеното становище на Националната здравноосигурителна каса /институция, пряко засегната от наредбата/ по проекта за наредба е с изходящ № 04-04-42/04.02.2016 г. /л.301 от делото/, а е съгласувано от всички директори на дирекции от същата институция на 10.02.2016 г./л.305 от делото/. Към административната преписка /л.181-184/ е приложено различно по съдържание становище на НЗОК до министъра на здравеопазването, чиито единствен подпис за съгласувал е на директор на дирекция ПД от 02.02.2016 г. Кога и кое становище на тази основна за наредбата институция е постъпило в Министерството на здравеопазването и кое от двете е взето предвид и обсъдено не е ясно.”
„Настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден и в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Основателно е оплакването на жалбоподателите, че в мотивите за приемане на постановлението е посочено само, че няма до доведе до "пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет", без обаче да се посочва да е извършен анализ и оценка на финансовите възможности на бенефициентите на наредбата.
Едно от основните изисквания за законосъобразност на всяко въведено административно регулиране на стопанската дейност е преценката за разходите, които лицата, извършващи дейността, трябва да направят, за да спазят въведените нормативни изисквания. В случая липсата на каквито и да било мотиви за необходимостта от въведените собствени способности на структурите от различните нива на компетентност и за преценката за финансовата тежест, която тези структури трябва да понесат, за да посрещнат нормативните изисквания, не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт. Не може да се прецени и въздействието, което въведеното изискване би имало върху конкуренцията. Следва да се отчита и фактът, че става въпрос за предоставяне на медицински услуги. При тях не само конкуренцията е важна, но особено значение има достъпността на услугата. А въведените изисквания за собствени способности, при липса на обосновка за значението на вида на собствеността за качеството на услугата, не дава възможност на съда да извърши контрол за този елемент на законосъобразността на акта, цитира czpz.org.
Видно от изложеното, оспорената Наредба е приета при нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Това нарушение води до невъзможност съдът да извърши контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт с относими законови разпоредби. Това налага оспореният подзаконов нормативен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.”
