В МВР няма грам морал, безсрамието се е превърнало в норма. Това каза пред Фрог нюз психологът Росен Йорданов по повод издигането на „героя от Лясковец” Атанас Илков за шеф на полицията в Пловдив. Вижте какво още каза той за начинът, по който се управлява ведомството и за хората, които работят в него:
- Г-н Йорданов, дълги години сте работили в Института по психология на МВР, включително и като негов зам.-директор. Преди дни се разбра, че връщат на ръководен пост един от уволнените за трагичната операция в „Лясковец” Атанас Илков. В момента той е директор на пловдивската полиция. Не е ли срамно за МВР подобни хора да се връщат на бял кон?
- Проблемът е, че във вътрешното ведомство май не се срамуват. Всъщност безсрамието се е превърнало в норма за МВР. Гьонсуратлъка, брутално и реално, е норма за поведението на хора от кръга на ДПС и БСП. Тези хора реално нямат никакво безсрамие да налагат и лансират хора, които са се компрометирали. Това е отдавнашна политика.
- Защо връщат на високи постове точно такива хора?
- Защото отдавна МВР не е морална институция. Писах си с бивши главен секретар Георги Костов и коментарът му за издигането на Илков беше: Той не е виновен. Излиза, че едва ли не т. нар. „герой от Лясковец” отива където го повикат. Аз напуснах МВР през 2013 г. пак под подобен претекст. Тогава направиха началник отдел човек, който освен, че имаше не само сериозни лични проблеми, но и такива, свързани с поведението и дисципилината на работното място. Нямаше елементарните качества, нито морални, нито професионални, да заеме тази позиция.
- Какъв проблем създават такива хора?
- Когато такива хора се налагат в държавната администрация, лицемерието и слагачеството изпъкват. И най-лошото е, че те започват да се приемат като норма. Тази държава все още се управлява по комунистически. В МВР комунизмът не си е отишъл. В момента наблюдаваме някакъв хеписоц вариант на комунизма. Казвам го с убеждението, че хората очакват да чуят от мен по-скоро експертно мнение, а не политическо. В случая говорим за министерство, в което политиката никога не си е тръгвала.
- Но нали МВР мина през деполитизацията и девоенизацията?
- На практика те бяха един удобен камуфлаж, една шапка невидимка за навлизането на политическите партии, особено за кадрите на БСП и ДПС. Кадрите на ДПС по времето на Пламен Орешарски бяха буквално инсталирани. Бях пряк свидетел на това и поради тази причина си тръгнах с омерзение от МВР. И няма посмъртно да се върна. Това са хора, които са инсталирани там и голяма част от времето им минава в това да търсят компромати за хора, които искат да работят. Това са оцеляващите. Тази администрация е Авгиеви обори. Така, че какъв е проблема на Атанас Илков днес да го викнат там, а утре на друго място. Той не е виновен, защото е човек без морал. Без грам морал.
- Полицаите негодуват срещу това назначение, но не искат открито да го заявят.
- Как ще го кажат открито? Кои са тези, които ще се разгневят?! Такива, като мен, които не търпят подобно нещо, си тръгват. Никога не съм бил наказван. Има наложен манталитет, който не е валиден само за МВР, а изобщо в държавната администрация. Снишаването е начин да оцелееш. Една полицайка открито каза на Доналд Тръмп какво мисли за него по повод изказването му за жените. В България това все още е невъзможно. Състоянието, в което се намира МВР, е заслуга на политиците. То е пълно с политика. Най-страшното е, че политизирането се задълбочава.
- Какво имате предвид?
- Политиците говорят по проблема за сигурността, но не си дават сметка, че прокуратурата е едно чудовище. Откога прокурорите станаха и криминалисти? Полицията се е превърнала в слуга на държавното обвинение. Прокурорът повдига и поддържа обвинението в съда. Там му е мястото. Обвинителят може да поиска дадено доказателство от полицията. Но как ще бъде открито то, си е чисто полицейска работа. Няма нужда полицаят да чака прокурора да му разпорежда нещо. По закон той е длъжен да следи за това да не се извърши престъпление. И когато нещо му направи впечатление, да се намеси. Най-обикновеният полицай на улицата вече трудно може да приложи закона и да се чувства като човек, който всъщност пази реда. Полицията се е превърнала в една охранителна система.
- Политиците ли са тези, които имат интерес да слагат на високи постове полицаи-послушковци?
- Всеки човек се чувства изкушен от подобни постове, ако той няма истинско самочувствие е увереност в себе си, че може да се справи като професионалист. Назначавайки експерти, това означава, че назначаваш независими хора. Човек, който може да има мнение. На политиците, по всяка вероятност, точно това им е неудобно. За мен БСП и ДПС провеждат точно такава политика от години.
- Какво мислите за направеното от ГЕРБ?
- Политиката им беше безумна, говоря особено за второто правителство, при което МВР беше оставено в трета глуха. И единствено се занимаваше с границата и бежанците. МВР реално не работеше сериозно. Убийството в Борисовата градина се разследва няколко години. Това беше пълен провал. Казвам го от позицията на човек, който много години се е занимавал с разкриване на престъпления. Вижте какво стана-за първи път охранителен полицай стана шеф на СДВР. Това също никой не го забелязва, но е симптоматично за системата. За това казвам, че МВР превърна в охранително-обслужващо министерство.
- Преди избори, полицаите обикновено се надяват, че ще дойдат по-добри времена за работа. Защо, обаче не им се сбъдват надеждите?
- Защото не се чува гласът на хората със самочувствие, на тези, които са уверени и осъзнават значимостта на тази професията като закрилници, както и на тези, които имат любопитство да влизат в роля. В МВР се практикуват неща, които са от времето на социализма. Те са толкова архаични и допотопни! Казах го и преди малко, това е Авгиев обор.
-Как според вас трябва да се изчисти?
- Има само един начин, всички да се уволнят и да се назначат нови хора. Иначе няма да се проми нищо.
- Възможно ли е да се върнете все някога в МВР като криминален психолог?
- Не ми е на нивото Института по психология. Ще ме е срам да кажа, че работя там. Ако се върна, трябва да уволня ¾ от хората, защото нямат професионално достойнство и смелост да кажат мнението си. Светлозар Лазаров, за който толкова много говорих преди време, е единственият главен секретар, който се опитваше да налага какво да излезе от полиграфа. Опитваше се да се бърка в работата ни.
- Това, което казвате е абсурдно. Успя ли да повлияе?
- Тогавашната директорка на института се поддаваше. Може да си главен секретар на МВР, но не можеш да се бъркаш там, където не ти е мястото. Ето това е нивото на морала. Нищо чудно, че Атанас Илков е директор на пловдивската полиция. Защо не се пише за морала на сегашния министър? Българинът има примитивно, закостеняло отношение към властта. Като го издигнат на някаква длъжност и изведнъж му поникват криле. Става велик и се започва едно поклонничество. Големанов не си е отишъл, това е истината. Няма да се учудя да върнат и Светлозар Лазаров под някаква форма. Такива хора са на хранилка към партиите и те от това живеят. Кажете ми колко хора от системата днес си изкарват хляба сами, не зависят от никого и могат да говорят свободно?
- Единици, може би?
- Точно така. За това ще живеем в идиотска държава. Защото тя е опасана от такива връзки. Това са връзките и схемите на Държавна сигурност и на техните господари още едно време от Русия. Същите маниери, същият манталитет. А искаме да сме в Европа! Ние сме опростачена постсъветска нация. Няма как това нещо да не доведе до лошия живот, който водим. За какво МВР говорим?! Да не казвам впечатлението си от други шефове във вътрешното ведомство, които са карикатури.
- А какво е да си на власт в МВР?
- Ще бъда още по-точен-какво е един директор на ГДБОП?! Той е един подчинен. И се държи като такъв. Малцина ръководители осъзнават височината и отговорността. И имат смелостта да водят самостоятелна и отговорна политика. Сега виждаме слуги, които повтарят едно и също: „Каквото каже министърът, каквото каже главният секретар”. Чакайте, та нали ти си отговорният човек, който трябва да взима решения, а не министърът да ти нарежда. Така е от години. И това е удобната среда, в която некадърни кариеристи виреят. Те инстинктивно усещат, че нямат кураж да застанат и да отстояват своята позиция. Знаят, че няма да успеят, ако се наложи да излязат навън и да покажа собствения си професионализъм. За това на много мои колеги съм казвал: Когато приказваш нещо, имай куража да застанеш и да изпълниш думите си.
- И как реагират?
- Много от тях ме заобикалят през две преки, защото знаят , че в очите ще им кажа истината. Не клякам не стоя на колене пред господарите си от някоя партийка за заплатка. А мога да говоря свободно. Такива хора трябват в МВР. Колко български полицаи ще застанат пред премиера и ще му кажат мнението си? Николко. Ето затова сме такава държава. Системно отхвърляме онази част от нашата нация, която има акъл, идеи, мотивация. Губим интелектуалния си капацитет. Бил съм от двете страни на барикадата и мога да го кажа. И ако се върнем на темата Атанас Илков, той наистина е просто подходящият човек. Първо не е помислил за себе си.
- Кажете какво беше неговото участие в трагичната акция "Лясковец", при която загина командосът Емил Шарков, а други трима негови колеги бяха тежко ранени?
- Илков е фалшифицирал документ. Говоря за мнение, дадено като работно по имейл от мои колеги, но е представено като официален документ. Той взима това нещо и го прилага към документите за операцията. Говорим за абсолютно фалшифициране и подвеждане на хората. Това беше удобната бърсалка, с която Светлозар Лазаров обясняваше как психолозите са казали, че с Петко Петков от Лясковец не могат да се водят преговори. Атанас Илков осигури оправдаването на Светлозар Лазаров. И забележете, при първата проверка това не беше отчетено. Но наказаха моята бивша колежка, която беше дала работно мнение. Това е абсурд. Човек може да дава по 20 различни мнения, когато обсъжда даден проблем.
- Но след това имаше и втора проверка, след която Илков беше уволнен.
- И втората проверка не беше достатъчно обективна, защото отново не бяха наказани до край истинските виновници. Удобните медии, разбира се обслужиха Светлозар Лазаров и замазаха картинката. Хората така и не разбраха за каква истинска трагедия в Лясковец става дума. Беше извършено престъпление от класа. Аз казах, че Емил Шарков не е герой и майка му се съгласи с мен. Колко майки биха го направили?! Жената дойде при мен и ми каза: Моят син не е герой. Тя е стигнала до изключително правилни заключения, че синът и е умрял нелепо. Няма грам достойнство в това. Става дума за поредица от грешки на неговите началници, включително и на Илков с този документ и прибързаното обслужване на неговия господар-главния секретар Светлозар Лазаров. Да му се подмаже. А истината е била простичка: Обажда се г-н Лазаров и казва: Хайде, отивайте и го вдигайте този, че ми писна. Говори, все едно ще ходят да набият двама роми, които не се подчинява на местния мафиотски бос. Точно с такова самочувствие и с такава дебелашка арогантност. И какво стана-един убит и трима тежко ранени хора. И няма никакви последици за никой.
-Има и няколко разбити човешки съдби.
-Точно така е.
Интервю на Катя Илиева
