На 14 март пред училище „Максим Райкович” в Лясковец ще се състои паметна, траурна, церемония за почитане на паметта на загиналия преди три години служител на Спецотряда за борба с тероризма-СОБТ Емил Шарков.
На фасадата на училището има негова паметна плоча. Такава има и в двора на търновския техникум по електроника, където Шарков е учил. Паметта му почитат негови роднини, ученици, кметове. „Риcкyвaйки живoтa cи, тoй зaщити кoлeгитe cи, житeлитe нa гpaдa ни и нaй-вeчe възпитaницитe нa yчилищe „Мaкcим Рaйкoвич”, написаха от община Лясковец по повод годишнината.
Паметните плочи за Шарков и попмозните думи за героизъм всъщност прикриват позора на властите, на шефовете на МВР през 2014 г., на всички, които не си свършиха работата, за да загине командосът, а други негови колеги да са на косъм от смъртта при схватката с асоциалния тип Петко Петков в неговия апартамент в Лясковец.
Като в Хитрино, когато изхвърлянията на премиера Борисов и главсека на МВР Костов за героизъм, жертвоготовност и не знам какво си още, прикриваха неадекватните действия и направо престъпления на държавните институции довели до смъртта на толкова много хора. Преди години пред плочата на Емил Шарков дойде и вътрешният министър Румяна Бъчварова.
Но утре нейният наследник Пламен Узунов едва ли ще се появи там. Няма да има очи, защото върна на ръководни постове в МВР авторите на безумната операция в Лясковец. Затова на поклонението на гроба на загиналата барета не припарва и тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, който в момента чака изборите, за да влезе отново на бял кон в министерството или в ДАНС.
Нали той прати баретите на „една тренировка” до Лясковец, която се превърна в касапница. Там няма да отиде и зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, в чийто кабинет се взема съдбоносното решение за провеждане на операцията на СОБТ.
И от Софийска градска прокуратура никой няма да отиде пред паметните плочи. Там набързо, вероятно по указания отгоре, смотаха проверката за действията на шефовете в МВР, планирали и ръководели злополучната акция. Покриха я под мрака на държавната тайна. Въпреки, че истината рано или късно ще излезе наяве. Както стана в залата на Окръжния съд във Велико Търново. Да припомним някои от вайжните мотиви на търновските магистрати, потвърдени от горната инстанция-апелативния съд, за доживотната присъда на Петко Петков.
От показанията на майка му съдът приема, че Петко е чакал напълно подготвен акцията на баретите като е извадил четирите си пушки от касата, заредил ги е и ги е поставил в готовност . Майка му свидетелства, че след като предния ден синът й видял двама полицаи да снимат с камера апартамента му, бил готов за нападението, като двамата не спали цяла нощ и дежурели в очакване на атаката, която започнала в 6 ч сутринта. Стрелецът е имал два противогаза, газов пистолет и дори„брониран” шлифер, на който са пришити ламаринени плочи. Срещу баретите Петков използва само две от четирите оръжия-полуавтоматичната ловна карабина „Арсенал SLR-95H”, която е ловният вариант на автомат „Калашников” и полуавтоматичната едноцевна ловна пушка „Байкал”. Другите две пушки, различни модели на ИЖ, са открити заредени и готови за бой.
В мотивите си съдиите от старата столица посочват, че автор на плана на операцията е тогавашният директор на„Криминална полиция” в ГД „Национална полиция” Атанас Илков. Заради кървавата драма той е уволнен от МВР, но възстановен от съда и отскоро е директор на Областната полицейска дирекция в Пловдив.
Идеята за акция на барети в дома на Петко, който от 4 години не е излизал от дома си, заплашва съседи и деца от близкото училище със смърт, е обсъждана в средата на февруари 2014 г след писмо от врид. Шеф на ОДМВР- Велико Търново Христо Христов. Това става на 28 февруари в поделението на баретите във Враня, където освен Илков присъства хора отСОБТ и Института по психология на МВР.
На следващата среща, на 7 март, в сградата на Националната полиция, полицаи от Велико Търново представят план-скица на жилището на Петко и снимки на външния вид на кооперацията, където той живее. Прави впечатление, че никъде в мотивите не са цитирани свидетелски показания, че атакуващите барети са знаели, че Петко е барикадирал своя апартамент, като на входната врата е сложил метална пружина от креват, допълнителни греди, райбери и катинари. Както и, че на единият от прозорците на терасите си е поставил метален радиатор, а другият е укрепен с метални пръти. И на двата прозореца на терасите са спуснати чаршафи.
Това ще се окаже фатално при атаката на СОБТ. Решението за акцията в Лясковец е взето на съвещание при зам.главния прокурор Борислав Сарафов, на който присъстват Светлозар Лазаров, Атанас Илков и служители на „Криминална полиция”на 13 март. Илков е докладвал обстановката, а главният секретар на МВР нарежда по телефона на шефа на баретите Георги Гайков да се готвят за спецакция на другия ден.Следобяд Илков пише плана за акцията, който е утвърден от директора на полицията Тодор Гребенаров и Светлозар Лазаров. Шефове на операцията са Атанас Илков и Георги Гайков. В своя заповед, според действащия тогава Закон заМВР, Лазаров праща СОБТ на акция „ да съдейства на служителите на „Криминална полиция” и ОДМВР-Велико Търново по неутрализиране и задържане на лицето ПеткоПетков”.
Около 5,45 сутринта полицаи от ОДМВР-Велико Търново и РПУ-ГорнаОряховица завеждат баретите до жилището на Петко. Решено е в атаката да участват пет екипа командоси. Първият, от девет души, да атакува входната врата, останалите два, от по пет души, заемат позиция около кооперацията, а другите два, единият от трима, другият от двама души се качва със стълби на терасите.
За атака на входната врата баретите носят тежък щит и тарани за разбиване. Преди атаката слагат и специален хидравличен крик. Точно в 6 ч се дава сигнал за атака на всички командоси едновременно. Двата екипа около кооперацията откриват стрелба с халосни патрони с цел „отвличане на вниманието на подсъдимия Петко Петков по същинските действия за проникване в жилището”, пишат съдиите.
Атаката започва неуспешно като въпреки крика командосите не успяват да разбият входната врата на апартамента, пробват с тарани, но пак не успяват. Нарежда им се там останат само трима души, а останалите да отидат да помагат на колегите си.
„Подсъдимият е организирал отбраната на жилището си, като се е разположил в коридорите 1 и 2, за да контролира трите възможни точки на проникване. Барикадирането на входната врата, неточната информация и неуспешното използване на технически средства от отряда са препятствали отварянето й. Този факт е спомогнал подсъдимият да оказва едновременна съпротива на двата екипа, които проникват през двете тераси”, се казва още в мотивите на съда.
Екшънът започва при опитите на баретите да влязат през терасите. Единият екип, в който бил и загиналият ЕмилШарков, опитва да отвори вратата на терасата. Но тя не поддава, защото е закована и запречена отвътре с разни вещи. Един командос успява да разбие бравата и да отвори вратата около 25 см и заедно с негов колега влизат в празната стая. Малко след това от коридора Петко открива огън по тях с карабината „Арсенал” . Командосите се скрили зад стена, но куршумите на Петко я пробили. Едната „барета” е ранена в лявата ръка и заедно с колегата си зарочват да се изтеглят назад. Петко стреля по тях с карабината, като куршум се забива в бронежилетката на ранения командос, а друг в радиостанцията му. Той пада на земята. Докато колегата му го изтегля назад към терасата, куршуми пробиват лявата долна част и на неговата бронежилетка и калъфа, в който са поставени белезници. От куршума белезниците се пръскат на парчета. През цялото време баретите викат „Полиция !”,„Предай се !”, „Хвърли оръжието!”, но Петко продължава стрелбата.
По същото време опитът на втори екип от пет барети да влезе през другата тераса също е неуспешен. Оказва се, че вратата е закована и заключена, освен това от вътрешната страна е подпряна с кашон с голям телевизор. Разбита е бравата и вътре влизат трима командоси. Единият тръгва към коридора , като държи пистолет с двете си ръце насочени напред. От коридора обаче изскача Петко и стреля по командоса с пушка„Байкал” от разстояние само 50 см., пишат в мотивите си съдиите. Баретата е ранена в дясната ръка и изпуска пистолета. Той опитва да хвърли светлинно-звукова граната, но тя се удря във вратата и се връща обратно в стаята.
Двама негови колеги откриват огън по Петко, за да го прикрият, докато той сам опитва да спре течащата от раната му кръв. След като и втори командос е ранен шефът на екипа от СОБТ нарежда изтегляне, баретите се връщат на терасите. Петко продължава да стреля по тях. Емил Шарков иска да му донесат тежък балистичен щит и след като го получили, полицаите се прикрили зад него. Шарков го убеждава да се предаде. След неколкоминутна престрелка Петко обявил, че се предава. Но същевременно открил огън. Шарков се бил показал малко над щита, но куршумът го удря над лявата вежда и го убива на място.
По време на престрелката полицаите усещат как няколко пъти куршуми се забиват в щитовете им и това им спасява живота. Все пак един от командосите е ранен в ръката, с която държи щита. „Главния секретар на МВР бил уведомяван от ръководителите на операцията за хода на действията. Първият бил информиран както за раняванията на посочените полицейски служители, така и за смъртоносното прострелване на Емил Шарков. Светлозар Лазаров незабавно тръгнал към Лясковеци поел ръководството на операцията”, се казва още в мотивите без да се посочи часът, в който Лазаров поема акцията. Петко се предава към 10 часа сутринта, защото има седем рани, губи кръв и е в хеморогичен шок.
При огледа след кървавата престрелка само на една от терасите са намерени 56 пистолетни гилзи и още три от автомат. На другата 40 гилзи.
„Аз съм жив, защото имах щит пред мен“, казва в показанията си пред съд един от командосите. Друг го допълва: „"... Усетих два изстрела в щита, които разклатиха щита, които идваха от вътре. Виждаше се ясно траекторията на куршумите как правят дупки на чаршафите, които бяха сложени на прозореца. Изстрелите бяха насочени към нас”.
„В инкриминирания случай наличието на предпазни средства са спомогнали за оцеляването на пострадалите с изключение на Шарков, тъй като изстрелите са попаднали в предпазния щит, в защитното облекло, в белезниците и в радиостанция, поради което не е настъпил фатален резултат”, пишат съдиите в мотивите си за най-тежката присъда. По-късно ще стане ясно, че на баретите никой не е обяснил плана на операцията, не са имали представа за жилището на Петко и затова, че той е бил въоръжен до зъби. Забранено им било да стрелят по него и да използват взрив. Докато Петков стреля по тях с калибър 7,62 мм. А командосите са тръгнали, по нареждане на Лазаров, само с личното си оръжие.
Че в последния момент командосите научават, че отиват в Лясковец. Че по-късно със задна дата някой се опитва да фалшифицира документи от Института по психология на МВР, за да скрие позора. След операцията баш началниците се покриват.
Докато на власт е Цветлин Йовчев и хората на модела „КОЙ” никой не закача нито Лазаров, нито приятелите му Гайков и Илков. Чак след проверка, наредена от служебния министър Бакалов, Илков е уволнен, а Гайков пратен в жандармерията. Но при кабинета Борисов 2 върнат обратно в СОБТ като зам.шеф, който пак ще стане началник като сегашният Кирил Димов се пенсионира. Илков е върнат тихомълком в пловдивската полиция, за да стане шеф миналата седмица. Лазаров нахално отказва дори да се яви пред комисията от МВР, която проверява действията му.
Но прокуратурата не се занимава с такива „дреболии”. За нея всички от МВР са чисти. Петко Петков ще лежи в затвора до края на живота си. Всичко е наред, даже главният прокурор награди търновските обвинители, работели по делото срещу Петко Стрелеца.
Никой не даде обяснения как така елитният Спецотряд за борба с тероризма бе разгромен от един асоциален тип от малко провинциално градче ? Стрелеца нанесе най-тежките поражения на СОБТ за цялата му история, но според главсека Лазаров това е нормално? Въпроси без оттовор. Остават само паметните плочи, за да скрият позора на властта.
Стефан Ташев
