Наричат го още Яньовден или Драгойка и е сред най-почитаните календарни празници. В народните представи Еньовден бележи средата на лятото. В този ден Слънцето ставало рано, къпело се в живо вода, а после огнено и светло се обръщало към зимата- Дните започвали да се смаляват, а нощите – да нарастват.
За да усетят животворната му сила, на Еньовден малки и големи се търкалят в росата, за здраве и щастие. Девойките изнасят чеиза си, да го благослови Слънцето. Младежите палят огньове и ги прескачали, за да силни и жизнени. Качват се на баирите, гледат сенките си и гадаят колк здрави ще са през годината.
По стара традиция на Еньовден се берат билки, които имат магическа и здравоносна сила. Лечителки, врачки и баячки свиват еньовденски китки, с които кичат и млади, и стари, болни се провират през големи венци от еньовденско биле, за здраве. Пазят билките на тайно място и с тях лекуват разни болести.
На Еньовден бродят магьосници, които обират плодородието, вземат съня на децата и здравето на хората. За да се предпазят от вредоносните им действия стопанките обхождат посевите, зарязват класовете в краищата на нивите, чертаят кръгове от катран и оставят тръни от глок, които имали магическа сила да прогонват лоши същества.
Кулминационен момент на празника е обичаят ‘еньова буля’, който се изпълнява, за да осигури берекета в семейството. В някои селища той се прелива в моминския ритуал ‘напяване на китки’. Frognews.bg
