Политиците, които в предизборната кампания говорят за национална сигурност, всъщност съсипаха МВР. Това каза в интервю за Фрог о.р. ген. Валери Григоров, бивш директор на „Гранична полиция”.
- Ген. Григоров, в предизборната кампания най-актуалната тема е тази за сигурността. Много специалисти в кавички коментират, обещава се какво ли не? Как ги оценявате вие като експерт ?
- Много ме учудва голямата енергия, емоционалност и нахалство на политиците, които имат увереността да говорят за национална сигурност, обществен ред и политика, касаеща националната сигурност. Защото на всички ни е ясно, че една не малка част от тези политици имат личен принос затова да се разруши системата за национална сигурност. Затова да бъдат направени поредица от реформи, структурни и функционални, които изведоха важни звена от системата и я отслабиха.
Ще говоря с факти. През 2006 г. с личния ангажимент на Татяна Дончева, която сега активно говори за политиката по национална сигурност, бе създаден един закон за МВР. Той създаде генерална дирекция, главни дирекции. И този закон от 2006 до 2009 г. бе променян 36 пъти. През този период започна катастрофата на МВР или по-скоро започна целенасоченото заличаване на основни звена в министерството.
По същото време бе извадена Националната служба за сигурност-НСС, създавайки ДАНС. След това имаше поредица от структурни реформи с конкретни политически цели. Нито една от тези реформи не беше предшествана от функционален анализ, който да направи оценки, изводи и постави конкретни задачи затова какво искаме да постигнем с тази реформа. Извадихме ГДБОП от МВР, но целта беше да се извади от службата цялата информация за контрабандата и трансграничната престъпност.
И с преместването на службата не се постигна нищо друго. Както и изваждането на ДАТО (Службата за подслушване и следене б.р.) от МВР. Извадихме я, но имаме случаят „Червеи”. И конкретно съдебно дело по него. Това означава, че реформа няма, а е постигната някаква политическа цел.
- Казвате политиците. Кои политици визирате ?
- Това важи за всички политици. Вижте политизирането на МВР. Вижте липсата на процедура и механизъм за кадрово развитие в системата на вътрешните работи. Това дава възможност да се прави политиканстване, да се правят назначения по чисто политически причини. И ако ние направим сега една равносметка ще кажем, че за периода от 2007 г. насам имаме силно политизиране на системата.
- Но нали МВР е деполитизирано ?
- То би било деполитизирано, ако имаме система за кадрово развитие. За да заемеш ръководна длъжност трябва имаш качества, критерии и квалификация. За да заемеш по-висока ръководна длъжност трябва да имаш компетентност, квалификация и житейски и служебен път, с който си доказал качествата да заемаш тази длъжност.
Смело мога да кажа, че до 2007 г. в МВР се подбираха кадри с оглед на техните качества за заемане на определена длъжност. Нещо, което сега не виждаме.
Нещо повече сега се поправя закона, за да се нагоди така, че определена личност да заеме съответната длъжност. Това е грубо казано политическо назначение в едно деполитизирано МВР. Давам за пример назначаването на главния секретар Светлозар Лазаров и преди него имаше такива примери. Това е показател, че политическите партии и лобита кадруват в министерството. През 2012-2014 г пак бе променян закона, който регламентираше нови структурни промени.
Но всичко се регулираше с подзаконови актове. Хаосът в МВР е на ниво нормативна регулация. Закон с основни параметри и правилник за приложението му, който се променя ежедневно, ежемесечно, защото тези които го правят не знаят какво искат да постигнат като цел.
- Значи ли това, че след толкова много „реформи” МВР върви назад ?
- Хаосът там не е само на ниво законови норми, но и на ниво управление. В периода до 2007 г. имахме функционално-структурен закон, който добре регламентираше функциите, правомощията и компетентността на всяка една структура. След това започна тоталната промяна на правилника на закона. Ето пример с министър Румяна Бъчварова. За себе си тя искаше да направи една реформа, но нямаше представа какво цели и иска. В един период говореше за нов икономически модел, все едно става дума за Министерство на икономиката, но аз не чух да говори последователно за борба с престъпността и превенцията, параметри за кадрови ресурси в МВР или една стабилна устойчивост.
До 2000 г. Столичната дирекция на вътрешните работи бе над 7000 души по щат. Към настоящият момент тя е малко по-малко от 6000 души. А Национална служба „Гранична полиция” до 2007 г. бе над 9000 служители по щат. В момента „Гранична полиция” е около 6 000 души. За тези 10 г. е ясно кои са били министрите на вътрешните работи и политическите партии, които са управлявали.
И резултата е от 10 дирекции в МВР, чрез които министърът управлява цялото министерство, сега вече са 17. Ето ви един фрапиращ случай. В края на ноември 2016 г. бе публикувана поредна промяна в правилника за приложение на Закона за МВР, с която се създава ново структурно звено-Дирекция „Обществени поръчки”. При условие, че имаме дирекция „Правна” и дирекция „Европейски проекти и програми”. Тук целта е не да имаме структура, която да осъществява функции. А ние, които сме в момента на власт, да създадем структура, която да обслужва нашите интереси. Тази структура ще разпределя фондовете, отпуснати ни от ЕК за спешните мерки срещу миграционния натиск.
- Сега към границата потече „рогът на изобилието” с парите от ЕК. Пускат се поръчки за джипове, охрантелни системи, софтуер и т.н. Като бивш директор на „Гранична полиция” как смятате, ще постигнат ли ефект тези пари на границата или ще потънат в нечии джобове ?
- Когато министър на вътрешните работи бе Цветан Цветанов той непрекъснато декларираше, че ние сме готови за влизане в Шенген. Че сме изпълнили всички критерии. Но той явно не си беше направил труда да прочете докладите на европейските институции в периода 2000-2007 г. Когато България бе поела конкретни ангажименти да изгради цялостна система за интергрирано гранично управление. В тази система имаше три стълба, два от тях бяха изпълнени, а третият потъна в небитието. Той е за интегрираното управление на ГКПП и обслужването на „едно гише”. То гарантираше събираемост на държавните вземания. Изградено бе от Министерството на държавната администрация през 2008 г. През второто полугодие на същата година на външните граници на България бяха събрани 20 млн. лв държавни вземания. Малко след това Цветанов заличи тази система.
Това означава, че ние говорим едно, но в практически план не желаем да изпълним конкретни ангажименти. И това виждат европейските ни партньори. Например ТЕТРА-комуникацията не бе изградена по цялата дължина на българо-турската граница. И сега в спешните мерки за финансиране виждаме 28 млн. лв заложени за изграждане на ТЕТРА-комуникация и пари отделно за обновяване на софтуер. Тоест имали сме какво още да направим, но то не е било направено и отново декларираме че сме готови за Шенген. Вместо да направим една обективна равносметка. И да кажем: Чакайте това не сме го направили, дайте да го свършим.
- В момента мигрантите и миграционният натиск към България е основният лайтмотив в предизборната кампания. Доста партии се хранят с него. Има ли реална опасност за страната ни ?
- Ще кажа, че министър Бъчварова ще остане в историята с това, че похарчи повече от 250 млн. лв за ограда между България и Турция. Но въпреки огромните усилия и непрекъснатите декларации и до днес готова ограда няма. Дълбоко поставям под съмнение изграждането на подобен тип съоръжение. То е едно мъртво съоръжение, ако не е елемент от общо система за контрол на границата. Ние нямаме никаква ефективност. Определено всички политически партии спекулират с миграционния натиск. Твърдя го категорично. Защото цифрите показват, че през последните три години миграционният натиск намалява. Но ние внушаваме непрекъснато на нашите европейски партньори, че той се увеличава. И те проявявайки разбиране ни дадоха финансова подкрепа, която ще видим по какъв начин ще бъде използвана.
Но аз съм убеден, че няма да постигнем ефективност която очакваме. Защото ние нищо не направихме от 2009 г. насам да укрепим „Гранична полиция”. Тя беше 9000 души по щат. С учебен център, който имаше непрекъснат резерв на директора от 200 до 600 служители. Вместо да дават по 1 млн. лв на месец да командироват полицаи от страната по границата и да ги отделят от дирекциите им можеше да се ползва ресурса на службата. Тя имаше такъв ресурс и средства да охранява българските граници с най-висока степен на интензивност. През 2001-2003 г. имаше такъв натиск заради войните в Ирак и Афганистан. И той, подчертавам, не беше по-малък. Само, че тогава имаше умерена медийна политика. Всичко, което се прокламира сега е безсмислена политика.
- Сякаш досега на границата се работеше „на парче”. Нормално ли е това ?
- Говоря с болка за разрухата в МВР. Румен Петков като министър съкрати около 1800 души от „Гранична полиция”. Това е голяма бройка служители. В периода на следващите реформи тези бройки се превърнаха в администрация, с възможност за политически назначения в дирекции и служби. По негово време службата бе свалена с няколко стъпала надолу, не беше юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Целта беше в чисто политически план да не вървим в посока Шенген и ЕС. Тогава си дадохме сметка, че не вървим в посоката, в която през последните 10 години е вървяла страната. Хубаво е в период на избори хората да си направят равносметка. Искаме ли сигурност в обществото ? Даваме прекалено много средства за националната сигурност отнесено към страните от ЕС. А всъщност не постигаме резултати в тази насока.
Интервю на Стефан Ташев
