След десетина дни ще бъдем пак пред урните. Ще избираме депутати за народното събрание. Досегашната практика показва, че кандидатите за народни слуги много често приличат на герои от приказките: тръгват към славата бедни и опърпани, а след време се превръщат в Али Баба и двеста и четиридесетте разбойници.
И тази кампания не е лишена от интересни персонажи. Ще ви разкажем за някои от тях.
Живял някога в бедно царство и малко господарство един министър. Казвал се Петър, но празнувал имен ден на 7 януари, защото близки и съпартийци го наричали галено Иванушка Дурачок. В руските народни приказки този герой е известен със своите глуповати и често необясними действия. Веднъж храни сянката си, защото му се сторило, че е гладна. Друг път тръгва на дълъг път яхнал стол, защото според неговата логика и столът като коня има четири крака. Иванушка измисля и гениален начин да спре овцете да не тичат по планинските хълмове, като им избожда очите...
Изследователите на руския приказен епос са категорични, че в Иванушка народът е вкарал самоиронично своите слабости, за да им се присмива като на чужди.
Но да се върнем към един от нашите герои, приказният министър Пе.Ди., наричан още за краткост И.Д. (Иванушка Дурачок). Той отговарял за икономиката и енергетиката в малкото, но затова пък бедно господарство.
Веднъж Иля Муромец, който обитавал Кремъл, решил да си направи майтап с героите на Андерсен, Шарл Перо и балканските народи, като им врътне газовото кранче. Речено – сторено. Оказало се обаче, че всички били подготвени за „изненадата”, защото знаели какво е въздействието на водката върху чувството за хумор на богатира. По бели гащи бил сварен единствено нашия И.Д., респективно и гласувалият му доверие кабинет, както и поданиците на мъничкото шибано балканско царство. Като усетил, че гневът народен може да го застигне, задето проспал кризата, Дурачок побързал да обещае, че парното ще поевтинее. Повярвали му поданиците на господарството, а когато дошли сметките – горко плакали.
За да излезе от конфуза Иванушка се заел да съживи най-голямото творение на някогашната българо-съветската дружба – „Кремиковци”. Всички, дори ослепените овце, му викали, че се захваща с реанимация на труп, от който се носят зловония, но приказният министър не се предавал и твърдял, че е открил живата вода. И този път народът (седем и половина Иванушкадурачоци) се хванал на въдицата. Синдикатите, неизвестно защо - също. Поканил Иванушка от далечни земи женихи за момата кремиковска, която не давала никакви признаци на живот и не ставала дори за чеп за зеле. Предлагал я на темпераментни бразилци, на бизнес-атамани от Украйна и на приказно богати братя от родината на Буда. Те обаче кимали вежливо и изчезвали със скоростта на светлината, като предвидливо си изключвали телефоните. В крайна сметка народът за сетен път се уверил, че взетите от него милиони под формата на данъци пак са отишли, за да се храни някаква сянка. От което се почувствал като кукла от практически занятия по Кама сутра в индийската армия...
И още много подвизи сътворил министър Иванушка Дурачок. До него обаче имало още един персонаж, който оставал скрит за будното око на обществото. Това бил верният му паж, моторът на всички приключения и лошотии - Красимир Янков, известен сред варненските рицари на червената роза като Злостър. Именно той препоръчал на своя министър айдъл да не ходи в Давос, където се били събрали главните рицари от всички страни да умуват как да измъкнат човечеството от лапите на страшната криза. „Защо да ходим, когато сме превърнали нашето царство-господарство в остров на благоденствието? Да му мислят тези, които не са в бордове, нито разполагат с държавни имоти за далаверки. Това не е нашата криза”, казал мъдро младият съветник, подръпвайки блажено ароматен дим от своя чибук. „Да, бе, - плеснал се по челото Иванушка. – Ще обявим това и на народа, та да се почувства и той горд”. Така и направили, само дето поданиците, таман да се почувстват като един център на благополучието, усетили с някои части на тялото си големия и петоъгълен .... на кризата.
Още много играчки-плачки сътворили двамата наши приказни герои. Вместо да бъдат натирени от прецаканите средностатистически единици вдън гори Тилилейски, Иванушка се кандидатирал за народен герой и получил имунитетна броня. Плътно за него, както винаги, бил Злостър. Дуото обаче кой знае защо било низвергнато от листите на Варненското княжество и трябвало по спешност да се телепортира в Добричкото. Което им действие просълзило велможите и крепостните от партийната латифундия, каквото и да значи това.
Приказката не свършва тук. Предстои да разберем след десетина дни дали Иванушка и Злостър ще се окажат в бандата на Али Баба. Или ще ги изправят пред Страшния съд.
Севт ІІІ,
Тракийски цар
P.S. Признавам си чистосърдечно, по мое време нямаше нито Иванушка Дурачок, нито копелета като Злостър. Но тарикати се намираха и тогава. Помня как веднъж двама мои служители, които се имаха за големи умници, бяха хванати да подаряват моя златна маска и златни съдове на някакви странници, представящи са за археолози. В джобовете им обаче намерихме няколко пачки евра, за които те нямаха никакво обяснение. Наложи се да ги провисим от едно дърво с главите надолу, както бе по Конституция. Хората играха танца на справедливостта около мястото на възмездието, три дни и три нощи. След това с телата им се заеха птиците. Тракийска работа...
