Реакцията на МВнР “да привика на килима” турския посланик на 7 т.м. бе оправдана и своевременна. Намесата на Турция във вътрешните работи на България датира меко казано от Берлинския конгрес (1878 г.), но гражданската общественост регистрира този факт след като Местан се скри при турския посланик в София.
„Кандърмата” на турския министър Мюзеиноглу за гласуване за ДОСТ е груба намеса във вътрешните работи на България, а на непрофесионален език е неприкрита наглост. Може би Анкара сондира почвата на актуална допустимост на своята политика към България и други „скъпи на сърцето” на Ердоган държави-бивши територии от ЕКС-османската империя, предимно наши съседки. България е единствената страна-членка на ЕС, която репатрира в Анкара обявените и изискани „гюленисти”. Ако нашите политици не бяха толкова сервилни, би ми било любопитно казионната й реакция, ако член на българския кабинет би внушавал на хора с двойно гражданство и с турско национално самосъзнание как да гласуват на предстоящия референдум на 16 април в Турция. А ако аналогична пропаганда си позволи холандското, немското правителство или сирийският и/ли иракският президенти, натрапвайки се в Турция да агитират сред милионите бегълци от своите страни?
Надявам се, реакцията на МВнР от 7 т.м. да бъде едно добро начало на комплексни мерки за сигурност от юг, включващи реално запечатване на границите с Турция, вкл. за нежеланите мигранти от трети страни, прекратяване на досегашното финансиране на религиозна дейност в България от Диянет-а, въвеждане на строг контрол от ДАНС върху всички възможни турски емисари и агенти на влияние у нас, назависимо от тяхното актуално прикритие; преразглеждане по целесъобразност на престарелия Закон за двойното гражданство, работа с българските граждани с турско национално съзнание, уведомяване на партньорите и съюзниците на нашата страна за взетите и предстоящите мерки за укрепване на националната и европейска сигурност.
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик
