Ако прокурорите ни наистина смятаха румънския модел за борба с корупцията за негоден, щяха да отидат на срещата с Лаура Кьоевиш и да я размажат. Не го направиха. Защото нямат аргументи, а доблестта отдавна им е изневерила.
Появи се само Елка Атанасова от ВСС. Присъствието й обаче няма как да отсрами политбюро на магистратурата, защото то вече е безнадежден случай. След цирка с извиканите във ВСС шофьори, освободени от шефа на ВКС Лозан Панов, дъното е стигнато.
Логично е да се запитаме, какви точно факти щяха да изтъкнат нашите обвинители срещу румънския модел и в защита на „българския”. Дежурните оправдания, че всичко е подготвено за голяма битка с корупцията и щом минат изборите, тя ще се разрази с пълна сила, са смешни. И неверни.
Не важи и статистиката, че близо 80% от делата, внесени в съда завършват с осъдителни присъди. Защото става дума за кокошкарски кражби, делба на имоти, имуществени спорове и пр. През последните четири години няма нито едно дело срещу организирана престъпна група, завършило с присъди. Нито едно.
А за корупция по високите етажи на властта няма дори съдебен процес, камо ли наказателна отговорност. Нула.
Доверието в българската прокуратура е 6%. Пише го социологическите проучвания, пише го и в мониторинговия доклад на ЕК за 2013, 2014, 2015 и 2016 година. Някои дори смятат, че е по-ниско. В същото време румънското държавно обвинение се радва на обществено доверие достигащо космическите 67%. Дебат при такива цифри е нелеп.
В България милиони отиват за антикорупционни инспекторати към всяко министерство, Сметна палата, Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси, Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Агенция за държавна финансова инспекция, ДАНС, специализирана прокуратура за дела срещу организираната престъпност, Национална следствена служба за разследвания срещу лица с имунитет, БОРКОР... Резултатът е нула.
Всички опити да се имитира някаква дейност в тази посока са комични.
В Румъния са произнесени близо 300 осъдителни присъди през последните 10 години за корупция. Все на лица, заемали висши постове в администрацията, политиката и общинската власт. В затвора са и няколко от „недосегаемите” олигарси. Над 4200 разследвания за корупция по високите етажи на властта, в това число срещу висш прокурор - ръководителя на Дирекцията за борба с организираната престъпност Алина Бика вървят в момента. Миналата година са прочетени ефективни присъди на петима съдии и трима прокурори.
Можем да продължим с изброяването, но какво от това. Тук тези цифри са игнорирани напълно от властта и част от магистратите. Внушава се, че става дума за саморазправа, политически поръчки и показни процеси. Само че милиони румънци не мислят така. И показателите на жизнения стандарт упорито вървят нагоре.
Срамно и тъжно е, че честни и почтени магистрати се поддават на страха. Че предпочитат да запазят работата си с цената на унижения и зависимости. Това ги сродява с хора като Николай Бареков и Илиана Беновска, които за да привлекат вниманието върху себе си, са готови на всякакви "подвизи", включително да плюят по Кьоевиш. Подобно самоунижение няма обяснение.
Иван Никифоров
