Доскоро управляващите и други родни политици така и не разбраха, че в Европа, САЩ, в Азия набъбнаха тенденции на отпор на контролираната глобализация, на визии за поне частичен реванш на регионални сили (като Турция, Русия); на връщане към политическите приоритети на по-малки национални държави (Полша, страните от В4), които не желаят „велики сили да им експортират” нова студена война.
Така започва коментарът относно решението на президента за СЕТА и позицията му в Брюксел на д-р Огнян Гърков, сл.д.р. посланик.
Водещите в ЕС схванаха по-чевръсто от нашенци, че сегашният им елит, зависим десетилетия от САЩ, ще отстъпи под обществен натиск, ако Д.Тръмп се задържи. А СЕТА (споразумението ЕС-Канада) бе временен компромис след недоволството на европейската общественост против ТТIP (между САЩ-ЕС), или евентуална тактическа отсрочка за реактивиране на преговорите по споменатото споразумение за търговия и инвестиционно партньорство със Съединените щати. Но в по-подходящо подбран момент, обясни той за Фрог.
Първата версия /б.р. Президентът сам каза пред български журналисти в петък (10 март) , че СЕТА, търговското споразумение между ЕС и Канада, за него е "битка", която е "изгубена" в Брюксел от предшествениците му, но той смята да я пренесе в българския Конституционен съд и там да я спечели. Тази войнствена реторика сама говори за проевропейските му претенции. Очевидно държавният глава гледа на Европа като на противник и се готви за борба с нея./ с етикети за еврофобия, е с неактуално шаблонно брюкселско-отвъдатлантическо папагалско тълкуване на намерението на президента Радев да сезира българския Конституционен съд, смята посаникът.
Втората версия /б.р. Европейският съвет взе решение да подпише СЕТА на 28 октомври 2016 г. От тази дата нататък той не може да го приема или не приема. През февруари СЕТА мина и през Европейския парламент. Последната процедура, за да встъпи договорът в сила е ратификацията в 38 национални и регионални парламента. Тя може да трае с години. Това, което станала на 9 март е, че Европейският съвет почти прие резолюция, в която коментира около 20 теми./ е по-реалистична и национално отговорна, с индиректно изказаната опция за нератифициране на споразумението от бъдещия състав на Народното събрание, коментира той.
Защото: повече от наивно е за последната социално-икономическа „сила” в ЕС да се включва под външен корпоративен натиск в поредно глобализаторско съглашение при отсъствието на конкурентоспособна финализирана износна продукция и явна неравностойност на икономиките с Канада. С перспективата за непредотвратим внос + евентуален реекспорт и от САЩ на генно-модифицирана продукция, отпадане на последните възможности за протекционна защита на българския пазар и т.н., и пр. Срещу „компенсацията” безвизов режим на пътуване с Канада, който най-вероятно би способствал за по-нататъшно изтичане на свежа работна сила от България, категоричен е Огнян Гърков.
