Обещанията на политиците да се борят с корупцията звучат като заклинания. Историческият опит показва, че не е достатъчно да се бориш просто на думи. Много често зад думите стоят съвсем различни намерения.Това каза доц. Пенчо Пенчев от УНСС, изследвал темата за корупцията в Следосвобожденска България.
Българската действителност е такава в момента, че всички онези елементи на корупция, които виждаме в различна форма, с различни думи, като модел се повтарят още от времето, непосредствено след Освобождението. Непосредствено след освобождението са правени и подобни опити да се ограничи корупцията, но не успяват кой знае колко, каза още той пред "Хоризонт".
Опити за доказване, разбира се, има опити за съдене на политици и чиновници на по-ниско ниво. Те са с много променлив успех и колкото по-високо отиват, толкова по-малък е успехът. Имаме осъдени кметове, примерно, на по-малки градове и на села. Колкото повече стигаме нагоре към министри, макар че имаме Закон за съдене на министрите. Още от 1880 - година след като сме се освободили - в Търновската конституция има специален член 155, според който министрите трябва да подлежат на наказателна отговорност, ако нанесат вреда на държавата в лична полза. Въпреки всичко опитите за осъждане на ниво министър, просто не са успешни, обясни той.
Корупционните съмнения в следосвобожденска България са били свързани с тогавашните обществени поръчки – доставки за армията, за строителството на железниците и пътищата. Аналог на "куфарчетата с пари" пък има по времето на Стамболов, когато държавата отпуска 29 безлихвени заема на определени индустриалци, за да развият индустрията в страната.
Къде можем да намерим корупцията? Първото българско правителство влиза на власт на пети юли 1879 година. На девети юли е първото съмнение за корупция - в съдебната власт. Четири дни! Но, тъй като тогава няма всекидневници, можем да го приемем, буквално, за незабавна реакция и незабавно съмнение за корупция в съдебната власт.
Паралелите се повтарят почти в огледален вариант и се получава усещане за deja vu - че филмът вече е гледан, коментира Пенчев.
