След правителствена криза, продължила година и половина, в Македония отново се задава ескалация на напрежение. Този път експертите не изключват и сценарий за гражданска война. Всичко това е в контекста на отваряне на „стари рани“ на страните от бивша Югославия и толкова крехък мир в региона. Темата коментира политическия анализатор и експерт по Македония – г-н Мирослав Ризински.
Почти две години от масовите граждански протести в Македония улиците на Скопие отново се изпълниха с недоволни граждани. Резултатите от последните избори през декември 2016.г. показват, че бившите управляващи ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски и опозицията им – Социалдемократическия съюз на Зоран Заев са с почти с изравнени сили, като в 120-членния парламент влизат още 4 албански партии. Никола Груевски не успява да сформира работещ кабинет и връща мандата.На 1-ви март президентът на република Македония – Горге Иванов отказва да направи втори опит за връчване на мандата за съставяне на правителството с опасенията, че този ход би могъл да наруши Охридското споразумение, сложило край на етническия конфликт в Македония през 2001 г.
- Скандалите с подслушвания са били последната капка, която през май 2015г. е стартирала масови граждански протести срещу правителството на Никола Груевски. Последваха дълги преговори, със съдействието и на ЕС за предсрочни парламентарни избори, които след няколкократно отлагане се осъществиха чак през декември месец 2016.г. Г-н Ризински, опишете накратко ситуацията в Македония след отказа на президента Иванов да връчи мандата на следващата политическа сила, спечелила последните избори.
- Както споменахте във вашият въпрос, главната причина, която доведе до предсрочните парламентарни избори през декември месец 2016 г. бяха скандалите с масовите подслушваня . От тях гражданите на Република Македония, а и международната общност в детайли разбраха за политическите практики на управяващата ВМРО-ДПМНЕ. Политически практики, които накратко може да се охарактеризират с криминалност и корупция във високите етажи на властта и пълен партиен контрол върху медиите, съдебната система и администрацията. Със съдействието на ЕС от страна на всички политически партии представени в парламента на Р. Македония беше подписан договора от Пържино, който основно регулираше създаване на условия за провеждане на демократични избори, но и учредяване на Специална прокуратура с основна задача изследване на всички незаконности, които произлизат от съдържанието на аудио записите от подслушванията.
Точно продължаването на работата на Специалната прокуратура се превърна в едно от основните условия в преговорите между политическите партии в Република Македония за съзадаване на парламентарно мнозинство за сформиране на правителство. Както споменахме и преди до тези предсрочни избори се дойде основно като резултат от скандалите от подслушванията, което от своя страна пак доведе за първи път след дългогодишното гласуване по строго етнически принцип, голям процент от македонските албанци да гласуват за опозиционата СДСМ. Този прецедент доказа желанието на македонските граждани независимо от етническия произход за функциониране на правовата държава и бързото приобщаване на държавата в евроатлантическото семейство. Точно заради това беше изненадващо подписването от страна на всички партии на македонските албанци на т.н. Албанска платформа след изборите, която допълнително усложни процеса на създаване на парламентарно мнозинство. Тези усложнения дойдоха най-вече след като Никола Груевски не успя да създаде парламентарно мнозинсто и върна мандата на президента на Р. Македония. Той обвини СДСМ за национално предателство, партията която междувременно, след като получи мандата от президента Иванов, успя да създаде парламентарно мнозинство от 67 депутата за сформиране на правителство, с подкрепата на три от четирите парламентарно претставени партии на македонските албанци.
Главните ʺаргументи” за обвинението за националното предателство са в посока, че с приемането на двуезичността СДСМ работи срещу суверенитета и за бъдеща федерализация на държавата. От изказване пак на подпредседателя на най-голямата партия на македонските албанци ДСИ г-жа Теута Арифи разбираме, че в преговорите им с ВМРО ДПМНЕ, Никола Груевски е приел всички техни изискваня за ползването на албанският език и че главната причина, заради която не е дошло до договор на двете партии за сформиране на правителство, е нежеланието и отказването на Груевски
Специалната прокуратура трябва да продължи с работата си. Трябва да се припомни че осъществяването на част от исканията съгласно Албанската платформа (промяната на държавните символи на страната-гербът и химна и въвеждането на албанския език като официален език на територията на цялата страна) изисква от своя страна и промяна на македонската конституция,, за което са нужни минимум 81 депутати. Повече от ясно е, че новоформираното парламентарно мнозинство от 67 депутата практически няма как да промени конституцията с цел удовлетворяване на тези спорни изискваня. Това нещо е известно и на Никола Груевски и ръководството на ВМРО ДПМНЕ. Но страха да се изправят пред специалната прокуратура и съдебната система за всички нарушения на закона, които те за направили във времето на тяхното управление, ги кара да насърчават македонските граждани да ʺспасяватʺ Македония от двуезичноста и федерализацията. Целта е с масови протести да се предотврати сформирането на ново правителство и да се организират нови предсрочни избори, единствен начин да се спре работата на специалната прокуратура и по този начин да се избегне отговорността. В реализацията на този план помогна и президентът Георге Иванов, който произлиза съшо така от ВМРО ДПМНЕ, като не връчи мандат на лидера на досегашната опозиция Зоран Заев. С това действие на грубо нарушаване на конституцията на Р. Македония и волята на мнозинството от гражданите на държавата , допълнително се задълбочи политическата криза в държавата.
Президентът Иванов аргументира отказа за връчване на мандата на партията на Заев с това, че това би било противоконституционно. На свой ред Заев обвини държавния глава в преврат. Какви са реалните опасения на президента Иванов – „Албанската платформа“ и потенциално нарушаване на Охридското споразумение, ще е краят на управлението на ВМРО-ДПМНЕ, с чиято подкрепа вече втори мандат е начело на президентската институция?
- Как ще коментирате изказванията и прогнозите на чуждестранни политически представители за разпадане на Македония? Освен споменатият от президента Иванов Еди Рама (министър-председател на Албания), това са били Дейна Рорабашър (американския конгресмен), както и Сергей Лавров (министър на външните работи на Русия).
- Президентът Иванов съгласно конституцията е дължен безусловно да повери мандата на ʺпретставител на партията, или партиите, които имат мнозинство в Събранието. Той не е институцията , която определя дали отделни платформи или политически програми не са в съгласие с законите и конституцията. По този начин той наруши принципите на базисно разделение на държавната власт в една демокрация на изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Отделно правителствената програма на новото парламентарно мнозинство ще бъде представена пред парламента откакто е получен мандата и се налага логичният въпрос , какво определя за противоконституционно г-н Иванов ( дори и при условие, че това е работа на съдебната власт), когато все още няма правителствена програма за обсъждане на този етап. При условие, че нямаме решения на изпълнителната и законодателната власт в посока реализация на ʺспорнитеʺ точки от правителствената програма, единствено меродавната-съдебната власт няма възможност за тяхно оспорване и провъзгласяване като противозаконни и противоконституционни.
Вече коментирах във предишният Ви въпрос причините за решението на г-н Иванов да не даде мандат за сформиране на ново правителство. Застрашената клика на ВМРО ДПМНЕ от работата на специалната прокуратура е готова да се спасява с цената на дестабилизация на държавата с възможност за нейното разширяване и в региона.
Не случайно високи представители на САЩ, ЕС и НАТО отправят сериозни послания към президента Иванов да преразгледа решението си и да даде мандата на Зоран Заев за сформиране на ново правителство.
От дълго време чувстваме дестабилизиращи процеси на Балканите, които бавят приобщаването на земите от Западните Балкани към ЕС. Нека да си припомним за референдума в Република Сърбска, за провокацията със сърбският влак в северно Косово, опита за преврат в Черна Гора. В момента в потенциално огнище за нестабилност се превръща и Р. Македония. Достатъчно е да се посочат директните актъори на тези дестабилизиращи процеси в самият регион, както и държавата която безрезервно ги подкрепя, за да се разберат стратегическите цели не само на актъорите, но и на ʺпокровителяʺ. Независимо, че актъорите в изброените точки на дестабилизация се намират в различни държави от Западните Балкани, всичките имат общ знаменител като подкрепа за действията им. Общото за всички актъори е, че се отличават с краен национализам, подхранват се един с друг,с цел предизвикване на междуетнически конфликт и ново прекрояване на границите на Балканите. Точно в този контекст може да се коментира и изказването на албанският премиер Еди Рама, че ʺБез албанците няма да има Македонияʺ. Той може би и да има оправдание за изказването си. Бил предизвикан от отказа за даване на мандат от г-н Иванов за сформиране на нова власт, но и от предложението на ВМРО ДПМНЕ към СДСМ за обща коалиция с цел изключване на албанците и исканията им за участие в политическият живот. Актъорите, които декларативно са най-ожесточени срещу федерализацията, на практика с действията си го иницират. Но това, което е неспорим, е че и подстрекателите и предизвиканите влизат по този начин в интереса на общият знаменител.
Колкото и да е нормално официална Тирана да се грижи за правата и статуса на албанците в Македония и Косово, като членка на НАТО и аспирант за ЕС трябва да води политика за стабилизиране на региона на Западните Балкани и непроменяне на границите. Точно в този контекст трябва да се анализира и изказването на американският конгресмен по една телевизия в Тирана , че ʺ ...косоварите и албанците от Македония трябва да бъдат част от Косово, а останалата част от Македония трябва да бъде част от България или от друга държава, с която те смятат, че са свързаниʺ. Разбира се, това е индивидуално изказване на един американски конгресмен, който няма нищо общо с официалната политика на САЩ към Македония. Макар че с това изказване той приличаше на говорител на някой от гореспоменатите дестабилизиращи актъори. Нека да не забравяме, че през 2008 година межу САЩ и Македония е подписан договор за стратегическо партнъорство и сътрудничество. С договора САЩ гарантира сигурността и териториалната цялост на Република Македония в съшествуващите граници и официално след изказването на Рорабашър за пореден път препотвърди свойта позиция.
И на края дали всички тези изказваня и процеси на Балканите не са логично следствие на едно изказване на руският външен министър Сергей Лавров, който през 2015 година заговори за опасност от разделение на Македония между Албания и България. Или по-скоро с оглед на процесите в Западните Балкани и специално в Р. Македония, се полагат усилия „останалата част от Македония да бъде част от друга държава, с която те смятат, че са свързаниʺ. А коя би била тази ʺдруга държаваʺ освен стратегическият партнъор на Москва-Сърбия? Г-н Лавров изглежда, че е учил главно по учебниците на Коминтерна, но името, делото и етническите карти на неговия знаменит предшественик и дипломат Граф Игнатиев са му напълно непознати! Точно заради това ЕС и НАТО трябва да вземат срочни мерки за предотвратяване на този сценарий.
ʺБуре со барут” - чешки сайт
