В резултата на кохезионната политика на ЕС нараства и икономическата кохезия в Източна Еврола, но по-бавно като догонващо развитие, например България. Колкото по-голяма е икономическата кохезия, толкова по-сходна е и структурата на доходите. Сега за България следва от кохезия към повече конвергенция в ЕС. Цялата логика на ЕС следва принципа на конвергенция и защита. България трябва да направи така, че влизането в Еврозоната да стане цел №1. Това заяви пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.
Най-малко на всеки 2 години ЕЦБ и ЕК разглеждат дали държавите членки извън еврозоната (така наречените „държави членки с дерогация“) отговарят на критериите за конвергенция и следователно са готови да въведат еврото. Всяка една от тях изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и последващи решения. ЕЦБ и Комисията могат да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава от ЕС, която желае да се присъедини към еврозоната, като в докладите за конвергенцията се прави оценка на ситуацията. Само чрез членството си в Еврозоната България може да усили скоростта на конвергенцията си към стандарта на живот в ЕС. Така България ще се развива по-бързо и ще привлича много повече преки инвестиции. Членството на България в Еврозоната ще е една реална конвергенция в ЕС.
България отговаря на количествените критерии за членство в ERM2. Следващият доклад е насрочен за 2018 г., освен ако няма молба от отделна страна-членка на ЕС за целта. Страховете от значително, дори двойно увеличение на цените, в резултат от въвеждането на еврото са несъстоятелни. Страните членки на еврозоната са обект на повишено доверие от инвеститорите, индикатор за което е и понижаването на лихвите по правителствения и корпоративния дълг, на депозитите и кредитите и останалите дългови финансови инструменти. С приемане на еврото ще се подобри ефективността на българската икономика и благосъстоянието на домакинствата. България може само да спечели от въвеждането на еврото.
