Кремъл, разбира се, иска да види Европа на различни скорости, което е разбираемо, тъй като в Кремъл не обичат да си имат работа с многостранни организации, в които Русия не членува, а именно такива са Европейският съюз и НАТО.Това заяви руският журналист Константин Егерт.
Ако има някакъв процес на отслабване на евроинтеграционните структури, то това, може би, радва Москва, но според мен тази радост е преждевременна и безпочвена. Независимо от по-големия акцент върху самостоятелността и суверенитета, нито една страна от ЕС не мечтае да стане кой знае какъв партньор на Русия или да отмени санкциите срещу Кремъл, поясни Константин Егерт.
Ролята, която играят в Съюза Гърция, България или Румъния се отличава от ролята на Франция, Италия и даже Люксембург, така че е много вероятно в бъдеще да се появи елемент на разделяне на Европейския съюз на център и периферия, добави Егерт.
Не очаквам нищо сензационно от срещата на лидерите на Европейския съюз в Рим. Мисля, че това ще бъде демонстрация на единство по случай юбилея, заяви още той пред БНР.
В края на краищата срещата е посветена на юбилея и затова ми се струва, че трябва да очакваме от лидерите заявления, че Европейският съюз ще живее, че ще преодолее всички сегашни трудности, независимо от предстоящото напускане на Великобритания и че той остава верен на идеалите с 60-годишна давност, поясни Егерт.
"Европа на много скорости" е пътят, по който ЕС си струва да тръгне, посочи журналистът, според когото концепцията е станала популярна още след гръцката, испанската и португалската икономическа криза.
Интересното е, че преди 5-6 години, когато въпросът беше поставен във връзка с гръцката криза, това изглеждаше като предателство на Евросъюза от гледна точка на французите или германците. Сега виждаме, че преди няколко седмици канцлерът Ангела Меркел, президентът на Франция и други лидери от по-старите страни-членки вече говорят, че съюз на различни скорости, на различни равнища на интеграцията, не само е възможен, но е и спасение за Евросъюза. Очевидно урокът от последните няколко години, а именно гръцката криза, мигрантската криза и кризата, свързана с излизането на Великобритания, са научени. Това в някаква степен е бъдещето на Европейския съюз, добави журналистът.
