В деня ня изборите, 26 март, трябваше да има референдум в Трън. Темата сякаш е локална: да има или да няма концесия за добив на злато в Трънско. Общонационален е въпросът обаче дали и доколко е валиден гласът на гражданите. Особено що се отнася до природата ни и начините, по които я стопанисваме, но без да отменяме темата за бизнеса, поминъка и хляба.
В „Честно казано“ пред BiT кръстосаха позиции екологът Боян Рашев и учителят Николай Иванов от граждански комитет „Бъдеще за Трънско” от една страна и строителният предприемач Искрен Миланов, съпредседател на гражданско сдружение „Руй“, от друга.
„Може и да има, може и да няма референдум по темата. Никой не знае за момента. В момента референдумът сам по себе си е безсмислен. Той е смислен, когато хората знаят какво гласуват“, каза екологът Боян Рашев.
„Референдум може да има, когато обществото е наясно с тезите и за едната, и за другата страна“, изтъкна учителят Николай Иванов. Според него, обаче хората в Трън не са наясно. Той допълни, че референдумът е отменен от закона и правилата, по които трябва да бъда провеждан. „Объркващ е самият призив за референдума. Според мен, не беше дадено достатъчно време, за да се запознаят всички страни с референдума“, каза Иванов и допълни, че въпросът на референдума е бил подвеждащ.
„Истината е следната – решението за провеждането на референдум беше взето на 8 февруари с пълно мнозинство от Общинския съвет на град Трън. Хората в Трън не са глупави и прости. Те са дали на тази земя проф. Саздо Иванов, създател на БНТ, и проф. Стамен Григоров, измислил бактерията на лактобацилус булгарикус. А пък Швейцария, която е два пъти по-богата от Германия, се управлява само от референдуми. Така че престанем със спекулациите дали трънчани са глупави, когато искат да направят референдум“, коментира на свой ред строителният предприемач Искрен Миланов.
