Министерството на финансите обяви, че в края на 2008 година тайно е изкупило правителствен дълг за почти 300 милиона лева. Сега тази операция се отразява като намаление на правителствения дълг.
Новината не е учудваща по много причини, още повече, че Пламен Орешарски правеше подобни сделки и когато беше зам.-министър на финансите преди десетилетие.
От близо петте милиарда лева от фискалния резерв, които правителството похарчи за последните 8 месеца, тези 300 милиона са вероятно най-добре похарчената част. Наливането на пари в Топлофикация, БДЖ, енергийния холдинг, Банката за развитие, Компанията за индустриални зони и т.н. има нулева антикризисна стойност - дори обратното, тези пари влошиха стимулите на държавния сектор и в същото време намалиха валутните резерви точно когато бяха най-нужни. Докато изкупуването на дълг намалява бремето върху правителството и така намалява рисковете.
Въпреки всичко, в ситуация на тежка световна финансова криза (която започна да засяга България през септември) всяко намаление на резервите трябваше и трябва да се избягва. Съответно, петте милиарда трябваше да си стоят във фискалния резерв, а не да излизат от него по един или друг начин. Ако това се беше случило, външното доверие към страната щеше да е по-високо, съответно притокът на капитали по-висок, лихвените проценти по-ниски и преминаването през кризата - по-леко. Стимулите за харчене, обаче, се оказаха по-силни от здравия разум.
Георги Ангелов
/ikonomika.org/
