Неотдавна т.нар. „медийна общност” у нас се включи в дебат за „фалшивите новини”. Бяха преповторени и потретини баналните вече факти за използване на „новини” за манипулация. Проблемът е стар, но преживя някакъв ренесанс.
Не е лошо да се припомнят зловредните практики, за да се повиши вниманието на читателя/зрителя. Освен това, някои находчиви колеги изкараха от това немалко пари.
Да са живи и здрави. Ефектът от гостуванията из тв-студия, полудебатите и полуспоровете обаче е нулев. Коментатори по темата бяха все същите многознайковци, които обясняват всичко: от изборите през киселото мляко до Путин и Тръмп. Почесаха се по главите, заклеймиха „фалшивите новини” и се отдадоха на любимото си хоби – да си броят хонорарите.
В България отдавна има друг, много по-голям проблем. За него обаче ни вопъл, ни стон. Става дума за „скритите новини”. Случили се реално събития остават извън новинарския поток. По заповед на щуката или заради самоцензуриране. По този начин българинът е лишаван от правото на информация, каквото има по конституция, а далавери за милиони се замитат под килима.
Във Фрог нюз побликувахме писмо на служители от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/. В 15 страници почти педантично се описват загуби за милиони от загубени съдебни дела и недопустими грешки в работата на комисията, включително и драстични погазвания на закона. Описват се също фрапантни нарушения от страна на председателя на КОНПИ Пламен Георгиев. Моделът му на поведение е определен като нескончаем ПР, а медийните му изяви – като заблуда и манипулация. Жертви на това поведение, освен всички ние, които плащаме масрафа, са и десетки български граждани и фирми, които са сочени от него за виновни и престъпни без дори да се е произнесъл съдът. Без дори да са влизали в съда! Само и само да си осигури нов, по-висок пост. Кариеристи сме виждали всякакви, но описаното от служителите на КОНПИ надминава границите на въображението.
Писмото е изпратено до президента Румен Радев, до служебния премиер Огнян Герджиков, до омбудсмана Мая Манолова, до Представителството на Европейския съюз в София, до лидерите на основните политически сили. Оттогава е минал месец и половина, но реакция няма. Мълчат и прословутите „разследващи” на някои телевизии, мълчат самоопределящи се като „сериозни” медии, мълчат институциите. Алармира се за грешни милиони, които плащаме всички ние заради некадърността и зависимостта на поредния Нарцис в държавната машина, а золумите му потъват в институционална и медийна тишина.
Всички са се вторачили в някакви пауни, които ни обясняват високомерно какви коалиции предлагат, какви постове очакват да заемат, как всичко правели за народеца. Не казвам, че не е важно, но каквото и управление да се формира, то няма да струва пукната пара, ако продължат да се подминават с мълчание подобни разкрития.
Пламен Георгиев е известен с провалените шумни дела. Такива са т.нар. „Ало, Ваньо” и „Мишо Бирата”, в които е замесено името на Бойко Борисов. Най-фрапантното е, че Георгиев заявява пред медиите, че не знае съдържанието на СРС-та по случая, което е пълен абсурд, тъй като той ги е изискал. Пропадат и обвиненията му срещу кърджалийския кмет Хасан Азис. Делото „Софийски имоти” е висящо повече от 10 години, пак по „заслуга” на Георгиев. Пак той е спряган за прокурора, който е причина за неслучилите се дела срещу източването на фонд „Земеделие” и Министерство на земеделието и горите.
Не навсякъде обаче е така. Главният прокурор на мексиканския щат Наярит е бил арестуван в Сан Диего, САЩ, научаваме от чужди медии. 45-годишният Едгар Вейтия е обвинен по три пункта по искане на федерален съдебен състав в Ню Йорк. Арестът е извършен от ФБР, а Вейтия е заподозрян за съучастие в наркотрафик.
До Мексико и САЩ е далече, но не е лошо у нас някои магистрати и политици да си преразгледат плановете за задграничните пътувания – частни и служебни. Тук може и да са недосегаеми, но другаде не са... Например Пеевски и Доган вече не мислят за почивка в Кушадасъ, нито за забавление край рулетката в Лас Вегас с чаша бърбън в ръка... Защото може да стане „щрак”.
А „щрак” за самозабравилите се чиновници и ибрикчии на мафията ще има – рано или късно.
Дотогава институциите ще мълчат ли? Няма ли някой да се осмели да провери дали изнесените факти са верни? Ако не са – да се издирят и накажат клеветниците. Но ако са верни – е страшно.
Д-р Димитър Попкутуев
