Решението на правителството да предложи на Парламента проектите за инвестиционни разходи за нови самолети и патрулни кораби заслужава уважение, но е с давност от почти година, Народното събрание ги гласува преди 10 месеца. Според мен изкуствено се търси конфликт между видовете въоръжени сили, вероятно с не много чисти намерения.
Това казва бившият шеф на отбраната вицеадмирал от запаса Румен Николов.
Вицеадмирал от запаса Румен Николов е роден на 9 февруари 1957 г. в град Тервел. Завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1981 г. Първата му офицерска длъжност е командир на бойна част на противолодъчен кораб. В следващите години преминава през различни командирски длъжности във ВМС – командир на противолодъчен кораб, командир на дивизион патрулни кораби, командир на Военноморска база Варна, командир на ВМС. Випускник е на две академии – завършва ВМА на Русия през 1991 г. и ВА „Г. С. Раковски“ през 2004 г. От 30 юни 2014 г. до 9 февруари 2016 г. е началник на отбраната. Той е първият висш военноморски офицер, който заема тази длъжност. В момента е председател на варненската секция на АФСЕА.
- Г-н вицеадмирал, в неделя се проведоха предсрочните парламентарни избори. Очаквате ли промяна в политиката в сектор „Отбрана“?
- Ще се върна малко назад във времето. Навярно си спомняте, че през 2014 г. в МО по време на мандата на служебния кабинет „Близнашки“ бяха разработени Визия 2020 и Национална програма „България в НТО и Европейската отбрана 2020“, които очертаха необходимостта от по-нататъшно превъоръжаване и модернизация на въоръжените ни сили, а по времето на мандата на министър Николай Ненчев бе приета програма за развитие на ВС до 2020 г. и съответния план. С удовлетворение мога да споделя, че в изготвянето на посочените документи съм взел активно участие и бих се радвал тяхната реализация да се осъществи в най-кратко време. Бяха предприети и стъпки за реализирането на стратегическите документи – решенията на НС за одобрявенето на проектите за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет и многофункционален модулен патрулен кораб бяха гласувани с широка политическа подкрепа.
Припомням всичко това, защото отбранителната политика не започва и не завършва с един или друг политик, с един или друг висш офицер и за решаване на стратегическите задачи на въоръжените сили са необходими съгласие и ресурсна осигуреност. В последните няколко години беше реализиран труден напредък и е необходимо този напредък да бъде защитен. Същевременно, трябва да се прекрати производството на програми и планове на килограм. Това пилее ресурса на администрацията в МО и разфокусира въоръжените сили. Реалните способности и мотивирани военнослужещи намаляват драстично с всеки изминал ден. Затова като бивш началник на отбрана и председател на обществена организация призовавам за обединение около политика, която да позволи на армията да гарантира сигурността на България и българските граждани.
Задължително е да запазим, където я има, и разширяваме политическата подкрепа за основни параметри на отбранителната политика в дългосрочен план – нарастване на бюджета за отбрана, плавно повишаване на капиталовите разходи в бюджета на МО, повишаване на статуса, мотивацията и самочувствието на военнослужещите, осигуряване на финансиране за големите модернизационни проекти, ангажиране на националната научна, технологична и индустриална база.
- Какво бихте пожелали на новия началник на отбраната? В последно време сякаш постът не е символ на устойчивост и приемственост?
- За съжаление това е факт, но вината определено не е в офицерите. Ето защо на сегашния началник на отбраната желая да има времето, в което да работи спокойно за постигане на целите пред въоръжените сили и пред него лично. Всички партии подчертават важността на военната експертиза за реализиране на отбранителната политика, но това не е достатъчно. Нека уважават ролята й и й отдадат дължимото уважение в лицето на ген. Боцев. Дано началникът на отбраната да успее да защити виждането си за взаимната свързаност на трите основни модернизационни проекта на трите вида въоръжени сили, тъй като той вече не е представител на един вид ВС и към всички трябва да се отнася с еднаква загриженост.
- Гореща тема са тези проекти. Ще успее ли МО да се справи със задачата?
Както отбелязахме позитивните тенденции, така не трябва да затваряме очите си пред потенциалните проблеми. Решението на правителството да предложи на Парламента проектите за инвестиционни разходи за нови самолети и патрулни кораби заслужава уважение, но е с давност от почти година, Народното събрание ги гласува преди 10 месеца. Времето неумолимо тече, а видимите резултати са малко. Съвсем скоро бяха отворени предложенията за нов боен самолет. Дано общата тишина е следствие на усилената работа и мобилизацията на структурите на МО и междуведомствени механизми. Казвал съм и по други поводи, че не можем да изпълняваме задачите си с техника, която е несъвместима с тази на партньорите и с реалностите към момента.
- По Ваше мнение има ли конкуренция между проектите?
- Не бих казал. Според мен изкуствено се търси конфликт между видовете въоръжени сили, вероятно с не много чисти намерения. Трите основни проекта неизменно присъстват в стратегическите документи на МО от 2014 г. насам, но следват и собствена логика и готовност. Важността им за развитието на ВС е безспорна. Добре е, че в началото на мандата си министър Янев заяви намерение проектът за СВ да бъде подготвен до степен на годност за внасяне в Народното събрание. Това обаче не бива да означава изкуствено забавяне на проектите за нови самолети и кораби. В бюджета за 2017 г. са заложени целеви средства за тях и не трябва да се допуска нито миг забавяне.
Има ли потенциал българската индустрия да участва в модернизационните проекти?
Първо трябва да изискваме това да е държавна политика за развитие на индустрията –интеграция с индустриалната база на страни членки на ЕС и НАТО, откриване на работни места, навлизане на нови технологии, търсене на пазари. Виждаме, че презентациите на производителите на бойни бронирани машини неизменно залагат на сериозно участие на българската индустрия в производството и в по-нататъшните елементи на поддръжка производство на машините в България. Що се касае за корабите – утвърдената практиката в ЕС и НАТО е поръчките да се изпълняват от местни заводи, с използване на международно сътрудничество за бойните системи и сензорите – такава е практиката в Германия, Франция, Испания, Италия и други. Това води не само до оптимизиране на разходите за придобиване, но и гарантира по-ниски разходи за поддръжка и последваща модернизация. Освен това пряко рефлектира върху развитието на местната индустрия – нещо, което всички партии бяха заложили в предизборните си платформи, и което неслучайно е наложило съответните практики в ЕС и НАТО. Още повече, че българската корабостроителна индустрия вече заяви сериозните си възможности както на местно, така и на международно ниво.Ето защо ние не трябва да подценяваме, а да се стремим да насърчаваме поемането на подобна висока отговорност.
- В тази връзка, какво Ви предстои в АФСЕА – Варна?
- Надявам се да имаме възможността да засилим професионалния диалог по направлението Черноморска сигурност чрез нови събития и инициативи, които да подпомогнат укрепването на връзките между институциите и индустрията – както от страни-партньори, така и от България. Считаме и бихме искали това не само да подпомогне търсенето на решения на текущи проблеми, но и намирането на стратегически решения за развитие и интегриране на нашата индустрия в партньорската отбранително-технологична база.
Въпросите зададе: Калин Джумайски
