Статуквото вика: „Дръжте статуквото“. Когато дясното е ляво и лявото е дясно. Без смяна на актьорите, не може да се очаква различен сюжет.
След като имаме окончателно обявявени брой и разпределение на мандатите от последните избори за народни представители, вече мога да споделя и моите изводи от тези резултати:
1. Статуквото вика: „Дръжте статуквото“.
Българският политически живот е зает изцяло от лицата на така нареченото Статукво - и в управление и в опозиция. Едни и същи лица, които чрез променливи роли през годините и посредством различни партии са поставили основата и поддържат съществуващото състояние на взаимоотношенията. Тези взаимоотношения, които народът не одобрява и които иска да смени;
2. Когато дясното е ляво и лявото е дясно.
Разделението „ляво-дясно“ в България се основава единствено на политически идеологии, обособени преди повече от 20 години. Понастоящем тези спектрални политически различия не се позовават нито на идейни, нито на системни критерии и съществуват единствено теоретично, залегнали в платформите на различните партии. Практиката оформя различен спектър на управлението, базиран на финансови интереси и властови инструменти за постигането им;
3. „Кой е по-по-най-..малко зле“.
Противно на общата логика на изборите, която е да се избират личности, които ще допринесат най-много за благото на народа, българинът за пореден път избира, воден от мисълта, кой управник ще бъде най-малко вреден за битието му. След различните отправени заплахи за спиране на санирането, спирането на строежа на магистрали, спиране на средства от европейските фондове и т.н., този начин на разсъждение не звучи като неоснователен. Трагичното е, че това съждение не подобава за демократично общество, а характеризира робовладелския строй.
4. Без смяна на актьорите, не може да се очаква различен сюжет.
Настоящите резултати от изборите, харесвани или не, няма как да бъдат различни дори и след поредни нови избори. И причината е много проста – няма как да се случи промяна, когато участниците в българския политически живот са добре познатото старо. Реформите и трансформациите, така необходими на обществото ни, изискват включването на нови лица, носители на нов вид поведение. И под нови лица нямам предвид „генно модифицирани протежета“ на статуквото, както се случваше през последните няколко години, ами хора, управляващи прозрачно и принципно.
Политическото бъдеще принадлежи на новите лица, естествен носител на промяната.
