Десетки нарушения на закона при искането и даването на разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в Софийския градски съд (СГС) през 2015 г., включително и такива, допуснали подслушване и следене на дипломати.
Това установи проверка, разпоредена от председателя на СГС Калоян Топалов и извършена от двете му заместнички Даниела Борисова и Мина Мумджиева, които се произнасят по исканията за СРС. А докладът от нея е изпратен на главния прокурор Сотир Цацаров, за да бъде проверено дали са извършени престъпления, съобщи Правен свят.
"Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България", пише в придружителното писмо на Топалов до главния прокурор.
Докладът е изпратен и на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения към Народното събрание и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Топалов обясни, че целта е била да се идентифицират проблемите и с решаването им да се подобри организацията при даване на разрешения за използване на СРС.
Проверката обхваща дейността на отдел "Защита на класифицираната информация" в градския съд по Закона за СРС и по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) през 2015 г. и 2016 г. Този период включва малка част от мандата на Владимира Янева, която беше отстранена от длъжност на 19 февруари 2015 г. В него влиза последвалото временно ръководство на Владимир Йорданов и мандатът на Топалов, който встъпи в длъжност 7 юли 2015 г.
През 2015 г. и 2016 г. отдавна е преминал пикът на исканията и разрешенията за подслушване, който беше през 2010 г.- 2012 г., а през всяка следваща година броят им намалява все повече до 2016 г., когато са внесени 312 искания и са дадени 147 разрешения за използване на СРС.
Всичките 29 групи нарушения, установени от двете заместнички на Топалов, са извършени през 2015 г. Нещо повече - след 4 февруари 2015 г., защото преди това проверката по много от въпросите е била невъзможна, заради организационния хаос в градския съд и фактът, че там въобще не са се пазили екземпляри от исканията на службите за разрешения за използване на СРС. Едва от 16 юни 2015 г. пък е започнало поставянето на печати върху исканията с входящ номер и такъв за образуване на наказателното частно дело и прилагането на всички документи, съпътстващи по закон цялата процедура, свързана със СРС - от копие на самото искане до разпореждане за унищожаване на ненужната информация.
"Много искания, много разрешения, никакъв резултат", така обобщи днес ситуацията Калоян Топалов. И подчерта, че ефективността на СРС, която се мери с броя на изготвените въз основа на тях веществени доказателствени средства по делата, е скочила от 10-16% на над 90%.
Едно от най-драстичните нарушения, които са установили съдиите Борисова и Мумджиева, е, че през 2015 г. в СГС са внесени 52 искания от службите за подслушване и следене на хора с дипломатически имунитет. В доклада им не е посочено как са се произнесли съдиите по тези недопустими искания. В последствие съдия Борисова уточни, че по всичките образувани 52 наказателни частни дела са дадени разрешения. Колко и какви са хората, чиито права са погазени в разрез с Виенската конвенция за дипломатическите отношения, от СГС отказаха да съобщят.
Иначе констатираните нарушения обхващат почти всички аспекти от процедурата по искане, даване на разрешение и последващ контрол над събраната информация. Давани са разрешения за подслушване въз основа на искания, от които въобще не може да се направи връзка между човека-обект на СРС и конкретна престъпна дейност. Уважавани са искания, от които не може да се разбере дали престъпленията са извършени в България. Констатирани са множество случаи, при които един заявител е депозирал две искания в един и същи ден, по едно и също оперативно дело, за едно и също лице, като разликата е само в структурата, която ще прилага СРС. Така се е стигало до там, че един човек е бил следен и подслушван едновременно от две служби. Подавани са искания от неоправомощен заявител - след като вече е били образувано досъдебно производство, то е подавано от службите, вместо от наблюдаващия прокурор. В доклада се изброени три случая, при които СГС е разрешавал използване на спецсредства, въпреки че са поискани от некомпетентен орган и са за подслушване на хора с цел да бъдат намерени и да им бъдат повдигнати обвинения.
Искано е подслушване на цели групи хора и телефони без да е посочено точно кое от лицата кой номер използва. Има и случаи, при които исканията за допълване на дадено вече разрешение не са мотивирани.
В доклада са цитирани 9 случая, при които през 2015 г. градският съд е уважил искания за използване на СРС, в които дори не е посочен съставът на престъплението, за което се иска разрешение. Освен това на два пъти е дадено разрешение за подслушване за деяние, което не е сред изрично изброените в закона, за разкриването на които може да се използват спецсредства.
Установени са и десетки нарушения на местната подсъдност и в СГС са внасяни искания, по които той не е бил компетентен да се произнесе. Освен това проверката показва, че явно в градския съд е било възможно да се пробваш да получиш разрешение за подслушване докато се паднеш на подходящия съдия. След като получат отказ от един, службите са внасяли същото искане при друг и са получавали разрешение, въпреки че не са поправяли грешките, заради които са били "отрязани" първия път.
До април 2015 г. разпорежданията, които са издавали председателят на СГС и заместниците му, не са били мотивирани, както изисква законът. "Прави впечатление, че до средата на месец август 2015 г. оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, не са съблюдавали изискването на чл. 36, ал. 1 НПК, касаещо местната компетентност на съответния окръжен съд, който е бил компетентен да постанови разпореждане за използване на специално разузнавателно средство с оглед мястото на извършване на престъпната дейност от лицето, по отношение на което е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство. Така за разследвана престъпна дейност на територията на съдебен район, извън този на Софийски градски съд, са издавани разрешения от СГС, а не от местно компетентния за това съд", пише в доклада.
Освен това при проверката е констатирано надвишаване на максималния срок за използване на СРС, каквито случаи вече бяха установени в градския съд от Бюрото за контрол на СРС.
Нещо повече, има успешни опити на службите да заобиколят максималния срок за подслушване. Това става като първо се дава разрешение за прилагане на СРС за човека, а след това и за телефона му.
В доклада са цитирани и 27 случая от 2015 г., при които оперативният работник, а не съдията е изготвил разрешението за подслушване, а магистратът само го е подписал. Има и съдии, които са давали разрешение за използване на СРС, а след това са го отменяли. "Последващото произнасяне с отмяна на вече дадено разрешение, макар и да е свързано с указание за заличаване на събраната информация в нарушение на срока по чл. 21, ал. 3 ЗСРС, всъщност не може да отмени факта на прилагане на оперативните способи за периода, за който е действало разрешението. Опасността да е събрана неправомерно информация за определено лице е налична, защото тя е станала достояние на заявителя, макар и впоследствие да е унищожена", пише в доклада.
Други пък недопустимо са оставяли без разглеждане искания за използване на СРС, въпреки че по закон хипотезите са две - отказ или разрешение.
Освен това никой не е следил дали след употребата на спецсредства службите внасят доклад за това какви СРС са прилагани, докога, изготвени ли са веществени доказателствени средства и унищожена ли е ненужната информация. Установени са много проблеми и при разпорежданията за унищожаване именно на тези данни. "Оправомощените съдии по чл. 15, ал. 1 ЗСРС не са контролирали заявителя по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС, след като са подписали предварително изготвените разрешения, които са им били предоставяни от заявителите за унищожаване на ненужната информация, като не са изисквали никакви протоколи, удостоверяващи, че информацията действително е унищожена. По този начин те сами са се поставяли в невъзможност да установят, дали техният акт е изпълнен или не е изпълнен, т.е. дали ненужната информация е унищожена или не", пише в доклада.
Съдиите Борисова и Мумджиева са проверили и исканията за предоставяне на трафични данни през 2015 г. и 2016 г. Нарушенията, които са установили, са доста по-малко. Основният проблем е, че от СГС са търсени трафични данни за нуждите на български разследвания, а по закон той дава такива за наказателни производства в чужбина.
В доклада са поставени и два проблема, които може да бъдат решени само с промени в закона. Първият е пропуск, който според съдиите буди недоумение - че СРС не може да се използват спрямо свидетел, който е дал съгласието си за това, при разследване на тежки умишлени престъпления, като убийство. "Интересът на обществото да бъде разкрито престъпление, което засяга човешкия живот, като висша ценност, е не по-малък от случаите, които са изброени в действащата редакция на посочените по-горе разпоредби (чл. 173, ал. 5 НПК и на чл. 12, ал. 3 ЗСРС - бел. ред)", се посочва в доклада.
Другият проблем, който се сочи в него, е свързан с приложението на чл.177, ал. 3 НПК. Става въпроса за случаи, при които по оперативно дело за тежко умишлено престъпление са събрани данни със СРС, но после не може да бъдат използвани, защото е изменена правната квалификация и деянието вече не е от тези, за които законът допуска употребата на спецсредства. "В тази хипотеза законодателят не се е произнесъл дали, кога и по какъв ред следва да бъде унищожена събраната информация, която не може да бъде ползвана съгласно чл. 177, ал. 3 НПК. В посочената хипотеза могат да възникнат и допълнителни усложнения, както следва: в случай, в който е предявено обвинение за повече от едно извършени деяния от конкретно лице, но изменението на обвинението не засяга всяко едно от деянията, макар събраната информация да е относима за всяко едно от тях, следва ли в този случай информацията да се унищожава частично и кой е органът, който следва да извърши преценката за това; в случай на законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства по факти, които впоследствие се инкорпорират в по-голяма по обем фактическа обстановка, могат ли да се използват събраните данни за доказване на престъпление/я, чиито фактически състав излиза частично извън рамките на първоначалните факти и обстоятелства по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС", пише в доклада.
