Сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения. Това сочи проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“.
То съдържа поредица от сравнителни индикатори, което позволява да се откроят съществени тенденции в мюсюлманската общност на фона на драматичните събития в света и региона през изминалия период. За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите са като мюсюлмани при преброяването през 2011 г.
Отчетено е, че тогава 27.38% от населението не са декларирали своето вероизповедание. Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември – октомври 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. Максимално допустимата статистическата грешка е ±2.8%.
Отчетено е разпределението по следните подгрупи – турци (турци-сунити), българоезични мюсюлмани, мюсюлмани в гетата и алевити (турци-алевити). Изследването очертава следните основни тенденции в нагласите на мюсюлманите в България: Запазващ се нисък социален статус, който стимулира преминаване от сезонна към постоянна семейна емиграция.
Ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата – пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско месо и пр. Висока религиозност сред най-бедните в гетата, достигаща практически до 100%. Ръст на религиозността сред най-младите.
Въпреки придържането към Исляма, ясно изразено преимущество на общочовешките (нерелигиозни) критерии за добро и зло. Запазване на добри междуличностни отношения с християните, но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище. Ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата, но и известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани през този период. Висока степен на неодобрение към терористични организации и още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 г.
