Трагедията с химическата атака в сирийския град Идлиб се превърна в основна световна тема. Дотолкова, че напрежението между САЩ и Русия достига рекордни за последните години нива, а администрацията на американския президент Доналд Тръмп дори заплаши с пряка военна намеса в Сирия, дори без съгласието на ООН.
След шест години война, над 250 000 жертви и над 12 млн. души, принудени да напуснат домовете си, наблюдаваме последният напън на водената от САЩ международна коалиция за спасяването на съюзниците им от Ал Кайда в Сирия.
Както Фрог писа вчера, към момента не съществуват никакви доказателства, че зад химическата атака край Идлиб стои официалната сирийска власт или партньорите им от руските военни сили. Дори напротив, мисия на ООН от 2013 г. е установила, че сирийските части не разполагат с химически оръжие, като вместо това се дават доказателства, че терористичните групировки в Сирия, начело с Ал Нусра (сирийският клон на Ал Кайда), складират отровни химически вещества, включително и бойния газ зарин, който е използван в Идлиб.
Кой има полза от химическа атака?
За да разберем мотивите зад ескалацията на напрежението в Идлиб, следва да погледнем цялостната военна ситуация в Сирия. Сирийската армия, подкрепяна от руските си партньори, печели убедителни победи срещу т.нар. бунтовници. След превземането на Алепо, силите на Дамаск упорито напредват в цяла Северозападна Сирия, както е видно на следната карта, изготвена от вашингтонския институт:
В подобна атмосфера няма никаква логика силите на сирийският президент Башар Асад да използват химическо оръжие, което би предизвикало широк международен отзвук и ответни санкции срещу официалната сирийска власт. Дори напротив, полза извличат единствено терористичните групировки, управляващи региона, тъй като международният натиск ще забави офанзивата на сирийската армия.
„Преди този епизод на потенциална газова атака, събитията в Сирия се развиваха относително стабилно, доколкото е възможно в тази ситуация. Тръмп каза, че сирийският народ трябва да бъде оставен да реши кой да управлява страната му, а докато Ал Кайда и ИДИЛ са в отстъпление се заговори за мирни преговори. Изглежда, че някой не желае това да се случи и веднага се появява събитие, вината от което да падне върху Башар Асад“, коментира известният американски политик и писател Рон Пол, и допълва, че след обвиненията през 2013 г., никога не е доказвано, че силите на Башар Асад са използвали химическо оръжие по време на войната.
Кои са бунтовниците?
На фона на липсата на каквито и да е доказателства, че сирийската армия разполага с химическо оръжие, съществуват много такива, че т.нар. бунтовници всъщност складират зарин. Още през 2014 г. Организацията за забрана на химическите оръжия към ООН публикува информация, че сирийската армия е иззела два цилиндъра, пълни със зарин от територии, контролирани от бунтовническите групировки.
Самите бунтовници, контролиращи териториите около Идлиб, са Джабхат ан-Нусра и Ахрар ал-Шам. Първата е сирийският клон на Ал Кайда, а втората е салафитска организация, биеща се срещу Асад от началото на войната.
Тези военни формирования пък се ползват с подкрепата на уж неправителствената организация „Белите каски“. „Белите каски” са една от най-добре финансираните неправителствени организации в света. Макар в сайтът им да се подчертава, че те са независима организация, публично достояние е, че получават десетки милиони долари като финансиране от страни като Великобритания, САЩ, Германия, Франция, Канада и още много други, противници на режима на Башар Асад. Отново според официални данни от 2013 до 2016 г. американското правителство им предоставя 23 млн. долара, а от 2012 до 2015 г. британският парламент им отпуска 15 млн. лири, като помощта е увеличена с 32 млн. лири през 2016 г.
Истината е, че развиват дейността си изключително в регионите, контролирани от т.нар. „опозиция”, в която влизат групировки като Фронт Ал Нусра (сирийският клон на Ал Каида) и други организации, призоваващи за въвеждане на шариат в Сирия. Дори повече, след настаняването на „Белите каски”, там не се допускат представители на Червения кръст или Червения полумесец, които традиционно подпомагат райони с хуманитарна криза.
„Белите каски“ пък са основният източник на информация за Сирийската обсерватория за човешките права. Всъщност зад това претенциозно име се крие един човек – Рами Абдул Рахман. Още през 2011 г. пред Ройтерс той признава, че е член на сирийската опозиция.
Всъщност, първоначалната информация на Ройтерс за химическата атака идва именно от Рахман, като в последствие всички световни агенции се позовават на Ройтерс.
Какво ще е развитието на международната криза, свързана с Идлиб, предстои да видим. Светкавичните реакции от страна на висшите ръководители на ЕС, Германия, Франция, Великобритания и САЩ обаче говорят за своевременна офанзива за спасяване на закъсалите „бунтовници“ в Сирия.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
