У нас цялата политическа класа и Народното събрание знаете ли с какво се занимава? В резултат на лобирането да слагат ръцете на мафията, монополите, олигарсите и задкулисието в джобовете на обикновените, за предпочитане, нищо неподозиращи граждани. Нашата икономика не се направлява от някакви лоши олигарси.
Те даже не са олигарси – те са еничари! Това заявява финансистът Любомир Христов пред transmedia.bg.
Ще говоря директно. Левон Хампарцумян какво е? 30 пъти неговата банка е осъдена от граждани за незаконно събиране на вземания от граждани, които те не дължат по договор. Валентин Златев какво е? Еничари! Това са героите на нашето време!, обяснява той.
Христов коментира и политическата обстановка в България. Няма да има критично мнозинство, защото когато се появи някой наивен идеалист, на него в най-добрия случай не му се обръща внимание. Ако всичко това, което мен ме възмущава, 2 млн. души го приемат с тихо мрънкане и нищо друго не правят, значи то ще продължи да се прави, докато го приема масата хора. Приказката за неволята е българска. Ние седим и си викаме неволята. Не е дошла още неволята! Така разбирам резултатите от политическите процеси в България в момента. Господин Борисов ще има правителство №3 и даже №14 ще има. Той не е виновен. Той никога не е крил нищо – кой е, какъв е, за какво се бори, никога не е лъгал за намеренията си, посочва той.
В самия въпрос за еврозоната, както навремето беше с членството ни в Европейския съюз, прозира следното: ние ще седим и ще люпим семки пред телевизора, а някой отнякъде ще ни пусне манна небесна. Е, това се е случило в Синайската пустиня преди повече от 2000 г. Сега никой нищо няма да ни пусне. Ние имаме валутен съвет (борд) – знаете ли защо го имаме като паричен режим? Защото една институция, наречена БНБ, се провали тотално в най-важната си функция – провеждане на паричната политика.
Това го казвам най-отговорно, защото през 1994 г. аз бях част от тази институция и провалилия се екип. Но като видях, че няма как да повлияя, станах и си тръгнах, подадох си оставката. Ние се оказахме неспособни като екип, като държава, като институция да се справим. Вижте Румъния! През 1991-1993 г. румънците с нищо не бяха по-различни от нас. Всичко е до хората, коментира още Христов.
Аз не съм разбрал някоя политическа сила, макар че е малко преувеличено да ги наричаме така, някой политически субект да е казал ясно: какво цели, как ще го направи, защо го цели и след 3-4 години какво е направил и докъде е докарал нещата. Чувам някакви скандали – нещо ще приватизираме, друго ще купуваме, докато дойде друг скандал, смята той.
Вече ще станат 27-28 г. откакто бях свидетел и даже участник в техническите разговори и политическите промени в началото. Там имаше доста аматьорство, доста непрофесионализъм. Говоря като участник, отнася се и за мен. Частично и в много голяма степен не знаехме как да го направим. Нямаше достатъчно хора, които да знаят и трябваше да се учим в движение. Това, което не е естествено, е, че и сега е абсолютно същото, категоричен е Любомир Христов.
