Решаваме да посрещнем първоюлския изгрев на 29-ти вечерта, всеки със своите представи за вълшебното утро. Тръгваме “рано” – кой се успал, кой оставил за последния момент важна работа. Към 10:30 сме на път, съпроводени от проливен дъжд.
Първоначалната еуфория затихва след около час, оттук нататък разчитаме на случките и персонажите по пътя за разнообразие, което да разсее мислите ни от скованите пози.
Който следи безумното движението или е прехапал уста или е сграбчил дръжката като “последна надежда”, а каруците по пътя изпълняват фукнцията на лайт мотив.
Обстановката в колата става леко напрегната и спираме за малко някъде по средата, но къде сме точно никой не знае...
Наред с камикадзетата, и останалия трафик, тук-там-е се срещат и автомобилни ветерани.
Последния час тече цяла вечност, всички са изнервени и искат морето да им измие грижите със замах – както само то си може. Сюрреалистичните силуети на вятърните генератори на ток са толкова много, почти толкова, че да повдигнат парче земя и да го завлачат извън атмосферата.
Това е белег, че сме близо. Вече помирисваме Камен Бряг. Пристигаме по прашния път и търсим място за лагер... има толкова много хора! Района около вечното огънче прилича на малък град.
Решаваме че тук не е за нас и се изнасяма на юг – ще бъдем последния лагерен огън! Току-що пристигналите опъват палатки, а слънцето вече залязва - това слънце, което утре ще посрещнем, което ще ни облее с надежда и топлина.
Има и самотни ездачи.
Настаняваме се, палим огън, приготвяме скромна вечеря от суджук, картофи, бира. От един момент нататък губим представа за времето и се смеем от сърце. Веселбата е всеприсъща - всеки пее скача и се забавлява, а от време на време на хоризонта като халюцинация изнигва по някой фойерверк. Вече минава полунощ, а някакви “пришълци” се нанасят до нас.
Вечерта продължава различно за всеки – един решава да поспи, друг се изстрелва в небитието.
Първите признаци на светлина са посрещнати с мълчание в контраст с вчерашния джангър. Зомбирани силуети прииждат от вътрешността на гигантския лагер.
Всеки се опитва да събере сили да се занесе до ръба, откъдето гледката е най-добра. Ранобудните, или по-скоро тези които хич не са спали вече са заели своите. Някои от тях просто са се изправили в чувалите си и спят седнали под претекст, че чакат слънцето.
Вече накъдето и да погледне човек, вижда само нетърпеливи погледи вперени в хоризонта. Естествено най-голямата тълпа се е събрала на скалите пред огънчето - море от глави очакващи слънцето.
Ето го!
Юлската сутрин се излюпи пред погледите на около 3000 човека, които я посрещнаха със ликуващи викове, естествено съпроводена от едноименното парче на Uriah Heep, което въщност е причината за цялата навалица на това прекрасно място. Изпълнител е Наско от Б.Т.Р. Най-мъдрото решение за момента е да се радваме на краткотрайната мекота на слънцето с бира в ръка, скоро то ще почне безпощадно да жари.
Тук вече се намеси контрастът между прекрасното утро и една трагедия – сутринта около 2 часа едно момче е паднало от ръба. Вече нищо не ни задържа тук. Давай да събираме багажа и да потегляме нанякъде.
