Плагиатството като проблем е по-силно застъпено при изготвянето на бакалавърски дипломни работи и магистърски тези, относително по-рядко се среща при защита на дисертационни трудове. Това коментира в студиото на „Лице в лице” най-младият академик у нас – Дроздстой Стоянов във връзка с въвеждането на ясна дефиниция какво е кражба на интелектуална собственост в научната сфера.
Той е придобил сегашната си титла на 35 г., като преди това е станал професор на 33, а на 15 е започнал да учи медицина. Категоричен е, че ако човек е достатъчно отдаден на работата си, човек е в състояние да създаде необходимото количество научен труд, за да получи съответното звание.
Академици остават без титлите си, ако се докаже плагиатство. Министерството предлага комисия в университета да проверява за плагиатство всеки нов кандидат за научна титла
При дисертациите обаче има едно важно изключение: „Когато защитават дисертации политици или членове на бизнес кръгове, на които академичната администрация намира за нужно да направи услуга, като им подари срещу определено лобистко съдействие дадено научно действие; тези хора са парашутисти за системата”.
За акад. Стоянов по-голям проблем е липсата на единни критерии за научен принос, в резултат на която „възниква анархия” и рецензенти и членове на журита се оказват част от приятелски кръгове.
