Въпреки че днес чукането с яйца се възприема просто като игра, забавна особено за децата, като ритуал то има много по-дълбок смисъл. Християнството свързва яйцето не толкова с възраждането на природата, както е в езическите вярвания, а с възкресението на Исус Христос, което се представя именно чрез ритуала с чукането на яйца.
Само по себе си яйцето олицетворява разпятието и възкресението, твърдата му черупка символизира гробницата на Исус, чиито стени образно се разчупват при възкръсването на Божия син. Чукането с боядисани яйца разкрива именно това освобождаване на входа на пещерата, в която е било положено тялото на Спасителя. У нас традициите с великденските яйца вероятно са повлияни от славяните. Известно е, че в Западна България шарените яйца се наричат „перашки“. Някои изследователи търсят етимологията на името „перашка“ в праславянската дума „пер“ – „бия, удрям, бие град, удря гръм“, както и в името на Перун – бога на гръмотевиците. В някои части на България четвъртъците са смятани за дни против гръм и град по нивите. А от своя страна, четвъртък се е смятал за ден на Перун. Оттук идва и обичаят великденските яйца да се боядисват в четвъртък. И ако според църквата ритуалите с великденското яйце възвеличават божественото, възкресението на Исус Христос, то в дома чукането с шарени яйца символизира новия живот, който е скрит вътре в тях. Чрез този ритуал обикновените хора още веднъж изразяват надеждите си за здраве, късмет, благоденствие и щастие.
За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта на Великден. Хората се поздравяват с възкресението на Спасителя, като в България това става след обикаляне на църковния храм три пъти. Поздравът „Христос возкресе“ и отговорът „Во истина возкресе“ се произнасят също три пъти. Чукането с шарени яйца продължава през трите дни на великденските празници.
В различните райони по света има малки разлики в правилата и в самата игра, но общото е, че победител е онзи, чието яйце остане здраво. В България и в други страни всеки от губещите изяжда своето яйце. Само най-силното яйце бива запазено като символ на здраве и сила. Вярва се, че притежателят на „бияча“ победител ще бъде най-здрав и силен през следващата година.
В Гърция чукането с яйца е традиция, но за разлика от други страни, в които яйцата са обагрени в различни цветове и са украсени различно, там великденските яйца обикновено са само червени.
В Румъния хората на Великден си ходят на гости и всеки трябва да премери сили с домакина на къщата. Този, чието яйце остане здраво, ще се радва на дълъг живот.
В Америка обичаят чукане с великденски яйца вероятно е пренесен от европейците католици. В Луизиана е широко разпространен, превърнат дори в спорт. Датира от 1956 г. като официално състезание. Днес даже се отглеждат специални породи кокошки носачки, чиито яйца са поздрави. Птиците се хранят с подбрани храни, богати на калций. Варенето на яйцата е също специално занимание със строги правила. Победителят трябва да изяде яйцата на победените, за да се докаже, че те са истински.
В някои части на Индия играта е разпространена под името Koni-juj, като Koni означава яйце, а Juj – битка.
В Холандия децата взимат кошници, пълни с пъстри яйца, и се нареждат в права линия едни срещу други. Отборите се опитват да уцелят яйцата на противника. Всеки състезател обаче има право да цели само онези яйца, които са с неговите цветове.
