В управленската програма на новото правителство се казва, че пред българската икономика стоят два основни проблема, решаването на които би довело до устойчив икономически растеж. Това са административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар. С първото съм съгласен, дори бих го нарекъл административен произвол, чиновничество, бюрокрация. България е все по-малко свободна като икономика и все по-малко привлекателна за предприемачество и за стартиране на бизнес. Това заяви пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.
Освен това, България е непривлекателна за инвестиции. Мисля, че най-отгоре на икономическата програма трябва да пише Привличане на инвестиции в България. За сравнение – през 2007 г. България мина девет милиарда евро преки чуждестранни инвестиции, а през 2016-а те са били около 685 милиона. Тоест, имаме спад от около 15 пъти. Инвестициите към БВП през 2007 г. бяха достигнали близо 30 % дял от БВП.
Сега, за 2016-а, е 1,5 % от БВП, а това е спад 20 пъти. Влязохме в Европейския съюз и вместо да усилим инвестициите си, ние ги намаляваме катастрофално! Защо след икономическата криза от 2008-2009 г. не успяхме да възобновим интереса към България като дестинация за преки инвестиции? Отговорът е, че продължаваме с глупавото клише, че България е страната на най-евтиния труд в Европа. Евтиният труд създава евтина икономика, създава икономика с ниска добавена стойност, а ние искаме висока добавена стойност, искаме икономика, която се развива ускорено. Това е високотехнологичната икономика, икономиката на знанието, защото сега имаме повече икономика на незнанието. За да преминем на модерно ниво, не трябва да се рекламираме като евтина трудова дестинация. А иначе е добра идеята за запазване на данъчните ставки на преките данъци: Трябва да се търси повече събираемост, борба със сивата икономика и с неплащането на данъци и осигуровки, отколкото да се дигат данъците и осигуровките. Нужна е безкомпромисна борба с корупцията, защото това също е нещо, което ни пречи за привличане на инвестиции. Наближава 2020 г. когато кохезионните фондове на Европейския съюз ще спаднат или спрат. И ние дотогава трябва да сме изградили базата на икономиката си с инвестиции, с достатъчно капиталообразуване в родната икономика, така че да посрещнем новото предизвикателство, а именно, че няма да идват повече еврофондове и субсидии.
Българската икономика продължава да се развива благодарение на държавни дотации и евросубсидии. Доходите все повече се развиват и увеличават административно. А всяко едно увеличение на доходите трябва да се обвърже с увеличение на инвестициите и капитала. Не може да имаме отлив на дялов капитал и инвестиции и в същото време да искаме да развиваме икономика с увеличени доходи.
Програмата за саниране се представя като опит държавата да достигне до обикновените граждани, а не да свърши до олигарсите. Но едно е как се представя, а второ и трето – какво съдържа в действителност. А и човек трябва да е наивен, за да си мисли, че правителство на България искрено се е загрижило за битието на българите.
Следващите сдружения на собствениците, които са одобрени по програмата за енергийна ефективност, но все още нямат сключен договор с ББР, която финансира санирането, ще го сключват при нови условия с 20% самофинансиране. Идеята е безвъзмездната помощ постепенно да намалява за сметка на самофинансирането.
