Тая сутрин, по точно около обяд, леко окъснял да се включа във всенародната мрачно-решителна и непоколебима интеграция към планетарните духовни и материални ценности, си писах с моя приятел Nikolay Sapoundjiev или по нашему - Николай Сапунджиев, славен пловдивчанин и още по витруозна и славна цигулка в Orquestra Sinfônica Brasileira.
Разменихме кратки мнения за международното положение, а после си поговорихме по същество за живота и най-вече за мулатките. Та – аз от Пловдив, а той от Рио де Жанейро поговорихме за най-новите танцови моди по плажовете на Копа Кабана и Ипанема. Оказа се, че Ламбадата се завръща като Сертанежо и това е основна тема на бразилското общество от година насам.
Какво да кажа. Тия хора наистина са съвсем безотговорни. Но още по лошото е, че тутакси прихванах тая безотговорност и аз. И както се бях обвзел от всемирна емпатична тревога, нещо довя в слуха ми ритмите на самбата и чух плисък на вълни.
Обичам те Сертанежо, обичам те Рио, обичам те Байя на Жоржи Амаду!
О, как ми се иска да се спускам с папагал Ара на рамото и по джапанки от твоите бидонвили към Океана, напук на всички световни интеграционни процеси и абцеси.
О, пусти късмет български!
Недялко Славов - фейсбук
