В една парламентарна република подобен монархо-сталинистки статут на главна прокуратура е най-малкото срамен. Този статут бе изработен от БСП през 1990 г. във ВНС - за да ги пази от ”репресии”. Днес е ясно кой, как и в чия полза бе репресиран през цялата епоха на прехода, през която над главния прокурор бе ”само Бог” (Татарчев).
Илюзорно е обаче да се мисли, че САМО с промяна на прокурорския статут проблемът ще бъде решен. Зад концентрацията на прокурорската власт трябва добре да се види концентрацията на това олигархично всемогъщество, което предпазливо някои наричат КОЙ. Не е КОЙ. Това са десетилетия на натрупвана незаконна власт на организираната престъпност върху държавата, която кулминира в заемането на мнозинството ключови позиции в службите за сигурност, правосъдието и останалите клонове на властта от довереници на големите главатари.
Дали ще наречем системата КОЙ, дали Сарайско-библиотекарска, дали ще припомним всеобщото голо хоро на овластени бенефициенти около КТБ, което предотврати разкриването на истината за фалита й - както решите. Но фактите са си факти - всемогъществото на прокурорската власт е функция на всемогъществото на организираната олигархична власт. От къде да почнем да разплитаме чорапа - всеки смислен отговор на този въпрос е добре дошъл.
Огнян Минчев - фейсбук
