Уседналостта и спирането на външното финансиране на вероизповеданията получават одобрение от мнозинството. Идеята за активна регистрация също се нрави. Закономерно се възприема и идеята за заличаване на регистрациите на партии, възприемани като етнически. Това сочи сондаж на „Галъп интернешънъл“ за нагласите по актуални теми.
В същото време ограничаването на двойното гражданство или спирането на гласуването на българи от други части на света срещат по-скоро скептицизъм. Това показва, че българите не стигат до крайности в мненията си. Например, 61,6% биха подкрепили извеждане на всички имигранти от страната ни, но все пак има 32,9%, които стоят на противоположното мнение. Очевидно търпимостта на българското общество силно намалява, но не се е изчерпала съвсем.
Идеята за увеличаване на пенсиите среща подкрепа от 92,9%. Не се наблюдава обществен размисъл по детайлите. Беше проверено и най-общото възприятие на пълнолетните българи у нас към нашите икономически емигранти. Респондентите бяха помолени да изберат между две опции, които звучат еднакво логично. Така се проверява какво е ценностното отношение на запитаните – какво те намират за стойностно и важно. Повечето наши сънародници тук са на мнение, че Българите, които са отишли да живеят в чужбина по икономически причини, имат право да гласуват за български институции, защото внасят пари у нас – 63,9%. 33,4% пък казват, че българите, заминали да живеят в чужбина по икономически причини, нямат право да гласуват за български институции, защото техният избор ангажира живеещите в България.
По същия начин беше проверено и отношението по класическата дилема „национална сигурност или човешки права“. 57,7% избират сигурност, а права – 38,1%. Очевидно бурните и неясни събития в света и региона в последните месеци и години подклаждат афинитета към търсене на защита. 49,1% имат положителни очаквания за новия парламент, а 24% имат отрицателни. Това е закономерният кредит на доверие за всеки нов парламент. Служебното правителство се възприема толерантно от българите. Като всеки служебен кабинет, той не се ползва със сериозна разпознаваемост или особено внимание. Затова и оценките към него са далече от крайности и са най-вече неутрални – 49,6%. Останалите отговори са поделени между положителни и отрицателни с лек превес на положителните.
