Националната съдба и перспективи на България се вписват в мястото и статута й в Европейския съюз. Три предстоящи епизоди през юбилейната рождена година на все още Общия пазар биха могли да станат отправна точка за заявка на по-отговорна и национално съобразна външна политика.
Това са: формирането на новото правителство и окончателното конституиране на 44-то Народно събрание, преговорите по последствията от Брекзит-а и Българското председателство в Евросъюза през 2018 г.
Досега, според непредубедени експерти, от „Божията дар” - кохезионните фондове – са постъпили 16,5 милиарда лева, а България е допринесла в бюджета на Европейския съюз с 25 млрд. лева. Къде е Киро на кирия ? - биха се запитали поне етническите ни предшественици. Но нима само убийственият отрицателен баланс от 8,5 млрд. лева е цената на нео-„цивилизационния ни избор”(Петър Стоянов) ?
Психолози твърдят, че нерядко браковете по сметка са по-устойчиви от тези по любов. Всъщност преди двадесетина години бе налице съвпадане на интересите на глобалната олигархия, в т.ч. на европейския й клон, и на родната управляваща клика от кандидат-олигарси - присвоители и разностранни агенти на новите чужди влияния. Те бяха омаяни от „перспективите”: еврослужбици с евроведомости за отличили се пред Брюксел, Берлин, Вашингтон и под. евро-глобални подстолици чиновници-патриции + еврофондове (за бизнес плебса) и небезкористно спомоществователство за ликвидиране на индустрията и селското стопанство, и закриване на стотици хиляди работни места, каквито да бъдат потърсени в чужбина – от безправните илоти (главно митингаджии и протестери). И без допитване на референдум, въпреки преобладаващо позитивните настроения за външнополитическа преориентация от съветския евроазиатизъм. Въпреки че надеждите тогава опростенчески се свързваха с НАТО - да ни охранява, вместо Варшавския договор, а ЕС да ни научи на ред, икономика, на капиталистическо производство и обществени отношения.
Премълчавам кастрираното ни образование и бизнес-здравеопазването. Също - за натрапените търговски вериги, смазали кварталните бакалнички и превърнали ни в битпазар за пласмент на най-нискокачествени хранителни ментета и ГМО-помии, на безвкусни плодове и зеленчуци на западноевропейски цени; за строшени автомобилни таратайки 2-ра, 3-та и т.н. употреба. И „отскока” ни от 27/33-то до към 80-то място по социален индекс в света. В условията на глобалната инфо-война, разбира се!
Във връзка с Брекзит-а в чешките медии бе реанимирана и широко обсъждана след 2012 г. изцяло релевантната за България тема: дали Брюксел дотира Чехия, или е обратното? (вж. Svobodné noviny/08.03.2017 г.; Severočeská pravda/11.05.2014 г., tadesco.cz paratdnes.cz и мн. др.). Във всички авторски и редакционни коментари се упоменава, че за 2013 г. плюс многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020 г., т.е. за 8 години, Чехия може да получи 550 млрд. крони = 20,4 млрд. € субсидии от еврофондовете. Годишно тя внасяла в брюкселския бюджет по 1,5 млрд. €; за 8 г. = 11,8 млрд. €. Същевременно ежегодно „на Запад” се превеждат 9,6 млрд. € дивиденти, от тях се връщат 740 млн. €. Тези цифри потвърдил бившият премиер Иржи Пароубек, а именно: че годишно на запад се превеждат 8,9 млрд. €. Сиреч, за 8 г. 71,1 млрд. € + „бюджетни-те” 11,8 млрд. € = 82,9 млрд. € !!! Срещу постъпления от ЕС 20,4 млрд. € !!!
Извод на коментаторите: Чехия (доп.ОГ: + България, многоцелево) са изгодни златни мини за Брюксел и за все по-посредствените му чиновници, неизбирани публично от никого, вкл. у нас и Чехия, а държавните дългове продължават да растат!?
Освен ежегодната бюджетна вноска за ЕС от 1,5 млрд. €, за която информацията е изтекла през 2012 г., а от тогава само „бива верифицирана”, приятелската ни страна има и някои други разходи. Такива, едва ли някой официален орган у нас публикува, поради „политико-идеологическа целесъобразност”. Например, за Чехия: 1) 222,2 млн.€ заплатени за мита, в цените на стоки. 2) 703,5 млн. € за съфинансиране на европейски проекти. 3) 370, 3 млн. €, официално, за чиновници от ЕС, като действителните разходи по тях са вероятно „класифицирана информация”. 4) 1,7 млрд. € за плана на ЕС до 2020 г. 40% от завършилите средно образование в ЧР да имат дипломи за по-високо образование. 5) 370, 3 млн. € за биогорива. 6)1,5 млрд. € за дотиране на соларна и вятърна електроенергия. 7) 148,1 млн. € за укрепване на електрическата мрежа, като електропреносът от чешки АЕЦ до Германия и Австрия се осъществявал безплатно.
Родни политици-верноподаници на новите “Big brothers”, обладани от нео-сателитен синдром, ни тласкат в зоната на потенциален плацдарм срещу военизираната ядрена сила Русия. Чехите, които преди до около 85 години бяха производителите на 1/3 от българската бойна авиация, направиха избора за шведския многоцелеви изтребител „Грипен”. Както и професионално високо компетентният ни по темата президент. Дали ще уважи мнението им новата и бъдещата политвърхушка?
Време е за нови външнополитически опорни точки на подменящата се управляваща камарила в София в рамките на сегашните ни приоритетни жалони и спрямо актуалните предизвикателства: 1.Южния ешалон (турския казионен ислямизъм, бегълците-мюсюлмани + близкоизточните огнища на политически и бизнес-военни напрежения, перманентно подклаждани от глобалния протектор, перманентните ни азиатско-европейски кандидат-ментори и туземски нефтени чалмалии), 2. Балканския кризисен синдром и 3. Черноморско-североизточните за нас руско-щатски «закачки» в Украйна (Крим, Донбас). По т. 3 имаме принципни позиции, базирани на двустранна договорна база и международното право. По т. 2 сме декларативно пасивни по всички посоки. МВнР, СВИ и ДАР би следвало да имат експертиза. Само дано изказаната от проф. Бончо Асенов версия, че ще се пенсионират разузнавачи и контраразузнавачи без да са вербували поне един агент, се окаже невярна!
Към т.1, отношенията с Турция са няколковековна епопея на отстояване на християнските и човешки ценности, на оцеляване на европейската цивилизация. Не е известен случай на възстановяване на империя, но опасността от неоосманизма налага тотално преодоляване на порочния за бъдещето на България политически конформизъм. Споделям опасението на проф.Ст. Станилов, ....че дори « членството в НАТО няма стойност пред изключителното значение на Горната и Долна тракийска низина за турската държава в нейния безусловен стремеж да се завърне на територията на Европа, където сега тя отсъства» («Новият османизъм и българите», 11.04.2016 г.).
Ние сме част от Евросъюза, но за нас той винаги е бил механизъм на различни скорости. Продължаващо сервилно поведение, вместо национално по-отговорна политика, няма да ни повиши скоростта или тутакси - категорията. Теоретизмите на Юнкер илюстрираха, че неолибералите никога не са ни считали за равноправни партньори. Просто през 90-те години на м.в. им е било изгодно да приватизират 90 % от държавната собственост, като над 80 % от приватизираните предприятия и банки да станат на 90 % собственост на „евроатлантически” капитал.
Опитът ни учи да не приемаме чужд диктат под маската на европейско единство и/ли международна солидарност, които изискват безгранична охота да се оставим да бъдем използвани. Нашите естествени европейски партньори и съюзници по интереси са съизмерими съседни страни, вишеградските и балтийски държави. Крайно време е обаче поне бъдещите ни управляващи да осъзнаят и смело да разясняват на бившите 10 колониални сили в ЕС, на САЩ и Япония (в Анкара и Москва е добре известно, но да им се напомня), че България не е обременена с колонизаторска вина. Напротив! И тя няма и не може да бъде съпричастна или солидарна в изкупуването на последствията от вековна завоевателска, човекоунищожителна, роботърговска и грабителска чужда престъпност! Над половин век след деколонизацията Франция има 11 отвъдморски департамента, общини и територии с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Пет от тях, Мадейра и Азорските острови (Португалия) и Канарските острови (Испания) опосредствено са територии на Евро- съюза. В т.ч.отвъдморската територия на Френска Гвиана има 700 км. граница с Бразилия, т.е. с ЕС. Обединеното кралство също „протектира” 14 задморски територии.
Франция, до-Брекзитна Великобритания, Белгия, Испания, Португалия бяха най-големите имперски сили в Европа до ХХ век. Като развити държави 5-те, САЩ и други страни спазват задължения пред ООН да отпускат на бившите си колонии и на други територии между 0,5% и 1,5% от БВП. Но под маската на културно, някъде и военно присъствие, бившите им колонии по целесъобразност остават за тях постоянен източник на природни и човешки ресурси. Какъвто източник стана и България, която не трябва да допуснем да бъде санкционирана заради географското си положение като лагер за бегълци, незаконни мигранти и нежелани ислямски „кандидат-европейци”!
В този контекст си спомням неотдавнашните политико-артистични сентенции на чешкия президент Милош Земан: „1. Изглежда никога няма да схвана защо в детските градини и в училищата децата ходят за сметка на родителите си, докато престъпниците и имигрантите за сметка на държавата...2. Парадокс/ално/ е всички бегълци да твърдят, че са изгубили паспорта си, а нито един от тях не е изгубил своя Ай фон. 3. Докато живеете на континент, в който може да бъдете санкционирани за риболов без разрешение, но никога за нелегално влизане в страните му без разрешение, имате пълното право да кажете, че той е ръководен от идиоти”.
И друг път сме констатирали, че в България БЕЖАНЦИ НЯМА, с изключение на няколко души, получили по-дългосрочна закрила по реални хуманитарни причини.
Ако ще приемаме преселници, по-добре е те да са желаещи да живеят у нас бесарабски българи, или граждани от съседни нам страни, респектиращи приоритетността на българската държавност, етническия мир и религиозната толерантност.
В Европейския съюз има различни представи за решаване на проблемите с бегълците по „външната” граница, в т.ч. в България, но ако, или докато,бъде постигнато консесуално и ефективно решение, интересите на националната и на европейската сигурност изискват убеждаване на Брюксел няколко членски вноски на България в бюджета на ЕС да бъдат опростени за укрепване на границите ни. Ако бъдещото българско правителство, както служебното, се стреми към призванието политически елит, а не към битието на поредната управляваща „екс-ОФ-котѐрия”, то трябва още в правителствената декларация да изкаже ясни предпочитания към сигурността на
държавата и населението в дилемата с правата на човека на люде извън европейския правопорядък. Новият парламент и кабинет имат всички правомощия да доведат до успешен завършък плахия, но доблестен опит на служебното правителство за неутрализиране на Постановление на МС № 508/12.08.2016 г. (за разселването на пущуни и пр. бегълци), да извършат необходимото за недопускане на трайни лагери за мигранти в България, за неглижиране на Регламента от Дъблин в сегашния му вид, както и за експедитивно екстрадиране, експулсиране, репатриране или доброволно завръщане на различните категории нарушители и мигранти в техните страни.
Иска ми се да вярвам, че 44-то Народно събрание, съдебните власти, прокуратурата и бъдещият кабинет, под егидата на президента и със съпричастността на опозицията, ще съумеят да разяснят на обществеността необходимостта от приемане на драконовски мерки срещу каналджиите и спрямо корупционните бизнес практики, особено при нелегалното преминаване и трансфериране през границите ни и защо се налага българските военнослужащи и граничари да действат като във военно време, законово защитени. Заслужава внимание и унгарският опит за привличане на допълнителна доброволна охрана.
Надявам се, че една от първите стъпки на новото правителство ще бъде запечатването на българските граници от юг, запад и изток за всевъзможни нелегални бегълци и нарушители. Междувременно прокуратурата би могла по-чевръсто да стартира проверка по възмутителното протакане на прескъпото изграждане на загражденията по границата с Турция.
Поучени от горчив европейски опит с конкретните извършители на терористични актове и от казуса Сарафово 2012 г., новото правителство чрез МВнР, МВР и специалните служби трябва да извършат необходимото за максимално ограничаване на посещенията в България на европейски граждани, чиито родители са преселници-нехристияни от държави от третия (четвъртия ?!) свят.
МВнР би могло да сондира склонността на Словакия, Чехия, Унгария, Румъния, Испания и други страни-членки за общ подход за решаване на циганския проблем, вкл. иницииране на съвместен способ на ЕС за проучване на готовността на Индия за репатриране на европейски цигани, преселници с далечна давност от нейни земи.
Заслужава внимание и лансирането на идеята за насрочване на референдуми относно мигрантската инвазия в Европа и България.
Д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик
