Една от актуалните и непрестанно дъвкана от управляващи, опозиция и обикновените граждани тема е тази за борбата с корупцията.
Елементарна по трудност справка в Wikipedia дава определение за понятието Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам), а в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Иначе казано от Бай Ганьо, Вие ми дайте само „Солунската митница”.
Тази митница в днешни времена обмитява не само вноса на стоки, но и използването на служебното положение, което един или друг държавен служител решава, че всичко е позволено, стига да има подходящ „гръб”. Тези му своеволия са свързани единствено с неговото кариерно израстване и лично облагодеталстване. Темата за борбата с корупцията в България е мантра, която най-често се споменава преди избори. Всички се борят с нея. Кроят се планове и програми за борбата с нея. Говорят се приказки, кроят се планове е се създават органи, които аха да я смажат, но едва ли. На приказки е лесно изпълнимо. Създава се закон, назначават се хора с претенцията, че са по-по-най. Тези хора назначават други такива, съмишленици и дорасли за идеята. Машината работи и се започва една борба с корупцията, та чак Европа да ни завиди.
Тези хора обесняват на цяла България и на Европа, че постигат грандиозни успехи, невиждани по света и настава едно хвалене, едно „биене по гърдите” и всички престъпници и корумпирани служители нека треперят. Има едно ведомство, което с парите на данъкоплатците мачка и бори престъпността и корупцията, начело с неговия председател. Този държавен служител има автобиография, от която следва да треперят всички закононарушители. Кратката предистория на кариерата на председателя е устремна и завидна сред цялата прокурорска гилдия. Досъдебни производста срещу „Софийски имоти”, кмета на Кърджали, г-н Хасан Азис, „Мишо бирата” и Митхат Табаков, който получи присъда, за разлика от останалите. Как да не се обърне внимание на този перспективен прокурор? И така става.
Блюстителят на реда първоначално е назначен на отговорен и ръководен пост в Специализираната прокуратура. В последствие за да бъде съобразен стажът му, като юрист в новия закон за конфискация / ЗОПДНПИ / се разпорежда от законодателя неговия натрупан опит и готово. Имаме председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Съгласно чл. 17 от този закон Членовете на комисията и директорите на териториалните дирекции не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на умишлено престъпление от общ характер. Не носят, а трябваше. Премиерът Бойко Борисов оценява подобаващо заслугите на Пламен Георгиев и го назначава за зам.министър на правосъдието, а в началото на 2013 г. и го назначава за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Мандатът му започва да тече от попълване на състава на Комисията и в началото на месец март Пламен Георгиев развихря таланта си на административен ръководител, ръководещ институция, призвана да се бори с корупцията, престъпността и генерираното от него незаконно придобито имущество. Кипи трескава дейност, назначават се нови и доверени хора. Създава се негов екип, който чинно и с уважение го зове с „титлата”, г-н Предеседател.
През месец май 2013 година Пламен Георгиев сключва граждански договор с г-жа Галена Славова, бивш заместник-директор на Агенция по вписванията по времето на скандалната Виолета Николова. Последната се прочу с огромните бонуси, които си беше дала сама на себе си и на г-жа Галена Славова и повдигнатите обвинения от Софийска градска прокуратура. Тези обвинения бяха подкрепени и от постановената присъда. Госпожата се оказа виновна. На база тези обвинения в КОНПИ е образувана проверка срещу г-жа Виолета Николова, но никъде не се чу дали имуществото и е придобито с незаконни средства. Явно и тази проверка е прекратена и лежи вече в някой архив, нищо че госпожата е „намазала добре филията”. Но да се върнем на съратничката й. Договорът, който подписва Пламен Георгиев е за срок от три месеца и е на стойност 6000 (шест хиляди) лева. Нейната задача е да попълни два проектни фиша за кандидатстване по Оперативна програма „Административен капацитет”. И двата проекта, с които КОНПИ е кандидатствала са отхвърлени, но на г-жа Славова са изплатени 4000 лв.
Третата задача на Галена Славова е да разработи техническо задание за обществена поръчка за изграждането на Система за случайно разпределение на преписките / ССРП /. Заданието е разработено, но експертите от Комисията отказват да го одобрят. Тогава председателят еднолично го одобрява с неговия почерк върху отчета за изпълнение и заповядва да бъдат изплатени и последните 2000 лева на Галена Славова по нейния граждански договор. Едва, след като отговорни служители разбират, че Пламен Георгиев еднолично е одобрил техническото задание и виждат как на Галена Славова отново се заплаща угодно него му пускат докладна записка за одобрение. Ако някой проверяващ орган се поинтересува ще установи, че има разлика в датите от 5 дни между едноличното одобрение и прозрението на отговорните служители. Така изготвеното техническо задание очевидно е под диктовката на Пламен Георгиев.
По закон Председателят на КОНПИ е разпоредител с бюджетни кредити / средсва /. Освен, че еднолично е определил какво трябва да се разработи, той явно и е определил, че са необходими 300 000 (триста хиляди) лева. С помоща на харизмата си, г-н Председателя успява да осигури тези средства целево от Министерство на финансите. Неволен свидетел на случващото се е бившия главнен счетоводител на КОНПИ по това време, напуснал през 2015 г. под натиск от Пламен Георгиев.
Оказа се похвална амбицията на Пламен Георгиев да изгради подобно на прокуратурата и съдилищата такава система за случайно разпределение на преписките. Шумно и в негов стил бе разпространена информация, че такава се разработва, дори и пред представителите на Европейския съюз.
Целта е да се избегне субективния момент в работата на инспекторите в Комисията и да има своя антикорупционен ефект. Добро управленско решение и осигурен бюджет. Перфектна възможност. Ред е на реализацията на подсигурените 300 000 лева, но следва да се преодолеят пречките на Закона за обществените поръчки. Защо да не се скрие зад Закона за защита на класифицираната информация, нали работата на Комисията е много секретна и по подобие на медийната му политика по негова преценка ще си прави, каквото си е решил. Така предоставя избирателно и данните от дейността си. За да е сигурен, че фирмата с която е работил в Министерство на правосъдието – „А.....джен”, ще бъде печелившия играч в плановете, Пламен Георгиев провежда специална обществена поръчка. Подадени са две оферти, като фирмите са посочени от Пламен Георгиев.
Не са тайна дружеските му отношения с представители на „А.......джен”. Тайничко и тихо Фирмата е избрана и с нея е сключен договор на 14.12.2013 г. в краят на бюджетната година. Изплатени са 100% авансово всички приблизително 300 000 лева срещу банкова гаранция. Оправданието за така извършеното плащане е че средствата са отпуснати целево и ако не се разходват в бюджетната година следва да бъдат върнати на Бюджета. Тези пари са изплатени без да е инсталирана дори елементарна пробна версия на програмата за случайно разпределение.
След като „А....джен” получава поръчката започва работа. В КОНПИ се появява служителка на фирмата, която няма достъп до класифицирана информация. Тя изисква информация от експерти на КОНПИ, в какво се състой работота им. Вместо висококвалифицираните и скъпо заплатени експерти от фирмата да дадат анализ, се случва точно обратното. Служителите на КОНПИ предоставят информация за начина на работа и какво трябва да се върши.
От фирмата дават протоколи на хвърчащи листа за извършените от нея деиности и в определен момент много от подчинените на Пламен Георгиев започват да отказват участие в този фарс и на практика грубото погазване на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за обществените поръчки. Дори един от приближените на Пламен Георгиев, който в последствие става администратор на ССРП заявява пред служител на ДАНС, че е нарушен Закона за обществените поръчки и Закона за защита на класифицираната информация. При това в присъствието на 4-ма други служители, включително и служителя по сигурноста на информацията. Изправен пред реалната опасност за разкриване на нарушенията и оправдаване на сумата от 300 000 лв., Пламен Георгиев извършва поредното груба погазване на законодателството на България и назначава работна група, която да измисли нови задачи за фирмата изпълнител под формата на актуализации и подръжка, което от своя страна представлява ново грубо нарушение на Закона за обществени поръчки, тъй като се излиза от рамките на одобреното задание, оферта, договор и цена. Все пак целта, оправдава средствата.
Интересен факт е, че при ревизия на ремонта на т.н. Военно НДК са установени от органите на АДФИ негови нарушения точно в областта на обществените поръчки, защото като заместник-министър на правосъдието Пламен Георгиев е отговарял пряко за този ресор. Незнайно защо, но някаква сила слага на много тъмно място тези констатации на АДФИ през 2013 г.
Лесна проверка установява, че подобни системи за случайно разпределение на делата и преписките са внедрени и в звената на Прокуратурата, както и в районните, окръжните и апелативните съдилища и във ВАС и ВКС. Внедрени са и работят, но тъй като техническото им задание и обществените поръчки за създаването им не са диктувани от Пламен Георгиев струват на българския данъкоплатец около 80 000 лв. Тези средства са изразходвани за създаването на система, използвана от 113 районни, 28 окръжни, 6 апелативни съдилища и толкова на брой звена на прокуратурата. Разликата не е в полза на Пламен Георгиев с внедрената на десетина компютъра негова система, първоначално за 300 000 лв. и поне още 150 000 лева за актуалицзации и други машинации е очевидно разходването на бюджетни средства за „определена цел”.
Пресен е гафа на бившият председател на Софийски градски съд, който бе освободен от заеманата длъжност заради манипулаций на системата за случайно разпределение на делата. В медийното пространство излезе и достатъчна информация, че системата за случайно разпределение на преписките се манипулира и заобикаля лесно във всички звена на ръководената от Пламен Георгиев комисия. Добавят се или пък се изваждат при разпределението неудобните инспектори, преразпределят се ръчно проверки от определен от системата непослушен инспектор на удобен такъв и други подобни безобразия. Както заяви в ефир адв. Черногорски, инспекторатът на Комисията също е установил тези нарушения, но какво от това?
Ръководителят на този инспекторат също е от свитата на Пламен Георгиев и е доведен лично от него от Министерство на правосъдието Тези безобразия струват на данъкоплатците почти половин милион лева, но г-н Пламен Георгиев мълчи. Мълчат и PR-те му. Получават държавната си заплата и угодно мълчат. Адвокат Черногорски ги призова за дебат, но защо се изпокриха? Това пренебрежение, което проявяват показва само едно, перефразирано от У. Шекспир, „ Има нещо гнило в КОНПИ”.
Гнило е и още как?!? Публикувахме т.н. от Люба Кулезич, „Кърваво писмо” още на 29.03.2017 г. и настана мълчание. На живо в ефира на BITelevision с името си застана един от авторите на писмото, адв. Атанас Черногорски и от Комисията се хвърлиха да обесняват големите си успехи, публикувани в годишния си доклад от 31.03.2017 г., само дето отново бяха разконспирирани. Оказа се поредната лъжа и измама и оттогава тишина. Призоваха ги на „дуел” или пък на дискусия и отново тишина.
Г-н Пламен Георгиев, защо се страхувате да излезете в ефир и да ги оборите? А можете ли?
След вчерашната пресконференция на Слави Трифонов и Васил Иванов стана ясно, че медийно и по друг начин е осигурен „чадър” над бившия кмет на гр. Неделино, г-н С. Баширов. Ще може ли да обясни г-н Пламен Георгиев защо проверката срещу този господин отлежава в повереното му ведомство повече от половин година. Каква сила, освен неговата възпрепятства претенциите на Държавата за конфискацията на имуществото на поредния феодал, представляващо, замъци, хотели и луксозни автомобили, придобити с една кметска заплата. Къде му е системата за случайно разпределение на преписките и дали за пореден път и тази проверка е „случайно разпределена”. Нека отговори и на въпросът, дали това „случайно” забавяне не е свързано с отпадането на претенциите на държавата, свързани с 10-т годишната давност, т. е. имущество придобито в период преди десет години от образуване на пройзводстото по закона не може да бъде претендирано за конфискация. Иначе казано, Комисията си трае, а имотите отпадат един след друг по давност и няма сила, която да ги конфискува, като незаконно придобити. И всичко това се случва под вещото ръководство на г-н Пламен Георгиев. Веднага възниква въпросът, това борба с корупцията ли е или корупция?
И защо г-н Пламен Георгиев не отговори на българската Прокуратура, какви ги върши със Закона за обществените поръчки, със Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, със Закона за защита на класифицираната информация и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. А Прокуратурата ще го пита ли или ще чака „Монитор”, „ПИК” или пък „Уйкенд” да зададе въпросите си към стремящия се към държавни постове служител. И ние ще чакаме!
Г-н Цацаров, къде сте? Г-н Борисов тук ли сте?
Комисията продължава да мълчи. Не искат или немогат да отговорят. Явно немогат. Истината боли и не е за всеки. Г-н Пламен Георгиев нека продължава с мълчанието си, тъй като явно няма и какво да каже, но основателно възниква и въпросът, докога ще мълчат институциите. Мълчи прокуратурата, мълчи Сметната палата, мълчи Министерски съвет. Мълчат си множеството български медии, без значение дали са под шапката на КОЙ и ТОЙ. Нали са радетели на свободата на словото и борци против „Фалшивите новини”. Дали ще мълчат и депутатите от 44-то Народно събрание тепърва ще се види. Нали точно те приемат Годишния доклад за дейността на КОНПИ.
Уважаеми дами и господа народни представители и властеимеющи, борбата с корупцията не е манджа, която да притопляте само за електората по време на избори. Вие трябва да я направите горчива хапка за самозабравили се и нагли държавни служители, които достатъчно време ви мазаха с възелина и ви разказваха приказки от „1001 нощ”. И ако пък не сте съгласни с т.н. „Румънски модел”, то поне нека променим „Българския модел”.
