Искат да ми вземат бизнеса, почти проплака тази сутрин в ефира на една национална телевизия бизнесменът-социалист Георги Гергов по повод аферата „ЦУМ-гейт”. В нея Гергов е основен участник, за което бе изпъден набързо от ръководството на БСП.
Низвергнатият социалист разбира се не пожела да каже кой иска да му вземе бизнеса, пък и не му стиска очевидно.
Освен хвалбите по адрес на главния прокурор Цацаров и Бойко Борисов, Гергов говори и за някаква мафия, без да назове по именно мафиотите.
Той знае много добре кои са и кой иска да му вземе бизнеса, но няма да каже и под страх от смъртно наказание.
Защото „ЦУМ-гейт” е само върхът на айсберга и ако други пиещи кафе по други поводи се разприказват, ще настане страшен потоп.
Гергов говори като обречен човек, който знае какво го очаква. Особено след мълниеносната заповед на Борисов общинарите на ГЕРБ във Варна и Пловдив веднага да се дистанцират от Панаира на Гергов.
Като обречен говори и другият участник в срещата в ЦУМ Сашо Дончев. И той знае, че идва краят на безоблачното му съществуване, защото някой е хвърлил око на бизнеса му с газ и това странно съвпада с интереса на държавното обвинение към компаниите на Дончев.
А интереса е доста сериозен, особено след провала на проекта „Южен поток” около който Модела „Кой” се надяваше сериозно да напълни гушата.
Дончев и посредникът му Гергов вероятно се чувстват като гладиатори на арената, които очакват с ужас знака на императора дали да живеят или умрат.
А императора е този който са викали на среща в ЦУМ да пият кафе, което може да им спаси живота. Уви, това става само във филмите.
В България прошка няма, Моделът КОЙ е ненаситен, той превзема всичко, с дебелия гръб на държавата зад себе си.
Оазисите на Гергов и Дончев загиват или ще загинат в най-скоро време.
Срещу обречените бизнесмени главният прокурор, третият и най-важен персонаж от „ЦУМ-гейт”, си мълчи кротко. На него не му пука особено от това какво мислят хората.
Той е като Пилат Понтийски, прокураторът на Юдея, който се среща със смъртниците, сред които и Исус Христос, само за да обяви, че не той, а други ги пращат на Голгота. Той си мие ръцете и остава чист като сълза.
За имиджа му се грижат отбрани хора от Висшия съдебен съвет, които не дават и косъм да падне от главата му.
Главният прокурор може да разчита винаги на агитка, която да мачка опонентите му не само с доноси, но и кървави животински глави.
Отделно е приготвена и „тежка артилерия” за краен случай. Мастити главни и бивши главни редактори веднага биват пращани по телевизиите да бранят суверена, щом им наредят. Ако трябва и в огъня ще се хвърлят с раздрани бели ризи в името на справедливостта и в защита на главния прокурор.
Засега, слава богу, не се налага и Москов, Блъсков, Тошев и сие могат да спят спокойно след добре свършена работа.
А Гергов и Дончев отиват на прокурорската Голгота, първият като посредник който много знае, а вторият защото се разприказва и наруши омертата.
Те падат, друг ще ги смени и толкоз. КОЙ ще разберем скоро.
Стефан Ташев
