Синдиците на КТБ съобщават новината, че били заведени 112 дела за 2,3 млрд.лв. срещу 112 служители – бивши администратори на банката по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност.
Това разкритие те правят в контролирания от Делян Пеевски в. „24 часа”. По данни от регистъра на правно-информационната система Апис обаче, се установява, че към м. юни, 2014 г., когато КТБ беше поставена под специален надзор, банката е имала 669 служителя. От информацията на синдиците излиза, че един на всеки шест служителя на банката е неин администратор, отговорен за щети в размер на 2,3 млрд лв, което меко казано е нелепо.
В отделно интервю се казва, че всеки от тези 112 служители – бивши администратори - имал право да се защити в съда. Общоприето е в съд да се защитаваш от адвокат, а адвокатската помощ не е безплатна. При 112 дела за общо 2,3 млрд лв., се пада средно по 20 млн.лв. материален интерес на дело. Минималният адвокатски хонорар за защита на ответник по такова дело съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е над 160 хил.лв., без ДДС. А не е ясно по колко дела е ответник всеки един от тези 112 служители. Синдиците на КТБ ползват правната помощ на юрисконсулти и скъпо платени адвокати, защото разполагат с финансовият ресурс на Банката, от който иначе трябва да се удовлетворят вложителите. От къде, обаче да осигурят средства за своята защита тези 112 служители, повечето от които са без работа след прекратяване на трудовите и служебните им правоотношения с КТБ. Вероятно този въпрос синдиците на КТБ въобще не са си били поставили.
Освен това, КТБ е освободена от авансово заплащане на държавни такси по воденето на тези дела, но в случай на отхвърляне на исковете банката ще трябва да внесе държавна такса в размер на 4% в полза на бюджета на съдебната власт. Въпросът е разполага ли с такива средства КТБ и тъй като вероятният отговор е отрицателен, излиза че при негативен за синдиците изход от делата или съдебната система, или неудовлетворените вложители на КТБ ще понесат финансовата тежест от воденето на тези дела. Дали Фонда за гарантиране на вземанията, който одобрява разходите на синдиците, си е поставил този въпрос, дали го е обсъдил с министъра на финансите и със сметната палата. Едва ли! Другият резонен въпрос как синдиците са обосновали пред Фонда разходите на КТБ за адвокатски възнаграждения по тези дела, които приблизително възлизат 18 млн.лв., без ДДС на една съдебна инстанция, а за три съдебни инстанции – поне 54 млн.лв, без ДДС. Не е ли това поредният канал за източване на кеша от масата на несъстоятелността на КТБ в увреждане на нейните кредитори?
