Българската армия днес може да бъде описана с няколко думи: достойно минало, трагично настояще и мъгливо бъдеще. Никакви паради, молебени и развяване на стари знамена не може да превърне желаното в реалност.
Още по-малко помпозните слова на политици, случайно и често незаслужено озовали се пред Паметника на незнайния воин на Гергьовден.
Ден на храбростта.
Колко от политиците ни знаят значението на тази дума? Колко от тях въобще са чували историята на Георги Победоносец? Ако бяха, щяха да са наясно, че войската ни се родее най-вече с мъченията, на които е бил подложен римският военачалник и достойнството, с което ги посреща.
Фалшивите слова и примери не носят величие към историята на българския воин. Да твърдим всяка година, че световните военни академии изучават подвизите на войската ни е смешно. Защото не е вярно и издава комплекс за малоценност. Много по-често ни споменават като агресор в съседни нам държави. И това е част от историята - няма защо да я премълчаваме или да се срамуваме. Губили сме големи битки, но сме и печелили такива. Факт е, че през Балканската война сме мобилизирали около 700 000 войници, факт са и бойните победи. Но е вярно също, че „благодарение” на бездарни политици сме превърнали във врагове дори съюзниците си. И не сме спомогнали за разгрома на хитлеровата армия, а сме изкупували политическото решение отпреди това да сме съюзници със същата тази армия. Истината не омаловажава биографията на един народ, прикриването й го прави.
За некадърно проведените реформи в Българската армия може да се напише дебела книга. И не са съкращенията на личния състав най-болната тема. Цяла редичка от самонадеяни политици успяха само за две десетилетия и половина да разрушат духа на войската. С нескопосаните си действия те демотивираха офицерите, сержантите и войниците. Изпращаха ги на мисии лошо въобръжени, лошо обучени и лошо екипирани. Бяхме като сирачета сред партньорските части от НАТО. Въпреки това момчетата ни се справиха добре – въпреки глупавите и нерядко провокативните, меко казано, решения на ръководството в София.
Който й военен да попитате, ще ви каже простичката формула, по която трябва да се развива армията. 25-30 хиляди щат, супер окомплектоване, модерно въоръжение и обучение като на специални части. Достойно заплащане и социално осигуряване на семействата.
Нелепо е новият военен министър Красимир Каракачанов да твърди, че след четири години армията ни трябва да е по-многобройна (недокомплектът в момента е 5600 души...), а наборната служба – факт. Просто трябва да се открие механизъм, който да привлича по 10-12 кандидати за едно място в професионалните части. Има с какво да бъдат привлечени. Но това означава да се обяви война на кражбите и корупцията във въоръжените сили. Истинска, а не декларативна и формална. И да се чуят военните експерти, а не да се налагат съмнителни идеи на политици.
Просто е, но и много трудно. Иска се воля, а това не е силната част на управниците ни.
А парадът...
Ако има адекватни решения за армията и парадът ще стане истински. Всичко друго са „пичи масали”(лаф моабет), както казват във войската.
Огнян Стефанов,
Един от 12-ти пехотен полк Елхово
