Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който вече отговаря за сигурността, на страната явно не познава съвременните заплахи в световен мащаб. Това стана ясно от изявлението му в предаването „Неделя 150” на 7 май 2017 г.
Запитан от журналист - ще работи ли правителството срещу кибертероризма, хакерските атаки и заплахите и формиране на киберотбрана, новоизлюпеният вицепремиер отговори следното: „Кибератаките могат да объркат една предизборна кампания, могат да разстроят една банкова система или нещо друго, но те няма да вземат човешки жертви.
Докато конвенционалната война взема жертви. Ако не сме готови да защитаваме страната си в ковенционална война, не сме готови за нищо”.
Явно новият военен министър, който смята, че армията не се занимава с такива неща, си представя, че войната е като преди 100 години-Напред! На нож! С пушка в ръка. За негово и наше съжаление нещата за един век са се променили драстично.
"Киберпрестъпленията генерират печалби за кибербандите от 600 милиарда евро годишно в световен мащаб. Това са данни изнесени от националният координатор по киберсигурността Георги Шарков. И това са само докладваните щети. По думите на Шарков много от пораженията не се докладват, тъй като институциите, в това число и финансовите организации, често не съобщават, че са станали жертва на кибератаки, за да не се наруши доверието в тях.
По думите на шефа на Изпълнителната агенция по електро-съобщителни мрежи и информационни системи Красимир Симонски за последните две години атаките със зловреден код у нас са нараснали с 80%. „Различни са целите на атаките - и институции, и индивидуални IP адреси," допълва експертът.
За информация на вицепремиера по сигурността в дните около парламентарните избори през октомври 2014 г. сървърите на Министерство на вътрешните работи и други държавни институции са атакувани над 200 000 пъти от хакери. И за да бъдат опазени операторите по сигурността са работили на 24 часов режим.
„Изводът е, че у нас липсва цялостност в нормативната база, която резонира в различни отговорности на различни ведомости и държавни структури. И нито едно от тези ведомства не иска да се откаже от тези си функции и задължения. По този начин се получава липса на цялостност. От друга страна, държавата все още като че ли не иска да инвестира в такива системи за сигурност. Още един пример. По някакво отдавнашно решение Центърът за отговор на атаките и инцидентите за гражданските информационни и комуникационни системи е една агенция в Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията.
От друга страна, за защита на класифицираната информация отговаря по закон Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС). От трета страна, за сигурността за правителствените мрежи, по закона за МВР, се грижи МВР. От четвърта страна, при ученията на НАТО, за това се грижи Министерството на отбраната. От пета страна, по Закона за националната сигурност, има Съвет за национална сигурност към Министерски съвет”, казва в интервю за сайта Факти.бг., проф. Веселин Целков, член на Комисията за защита на личните данни.
Според професора този въпрос би могъл да се реши със създаването на една агенция за киберсигурност, която да налага единната държавна политика.
„ В момента модерните понятия са кибервойна, киберсигурност. Един от елементите на тези понятия е информационната сигурност, т.е., сигурността на информацията обработена от компютърните системи и мрежи.
Това е нещо изключително важно, тъй като в момента животът на хората е неразривно свързан с тези технологии, включително и смарт технологиите, облачните технологии, интернет базираните системи. Става въпрос не само за информацията, представляваща държавна и търговска тайна, а и личната информация на хората, която те, без да знаят, публикуват и съхраняват на незащитени места”, допълва проф. Целков.
Никой от управлявалите и новите управленци не говори за такова нещо.
За сведение на Каракачанов през 2015 г. по искане на президента Барак Обама правителството на САЩ създава нова агенция за следене на заплахите за киберсигурността, събиране и анализиране на информация за спектъра от неорганизирани рискове.
Разузнавателният интегриран център за киберзаплахите (CTIIC) е „разузнавателен център който „свързва точките“ между различни киберзаплахи за страната, така че съответните министерства и агенции да знаят за тези заплахи в почти реално време. Обама постави киберсигурността като приоритет в управлението си през 2015 г. заради скорошните хакерски атаки срещу големи компании и самото правителство.
Франция също създаде суперагенция на кибирсигурност, която сега поема разследването на последните кибератаки срещу новоизбраният президент Емануел Макрон. Именно по данни на френската агенция Париж отмени електронното гласуване заради опасност от манипулиране на данните.
Австрия, Германия и доста други държави от ЕС също създават свои агенции за киберсигурност. Каракачанов вероятно не знае, че по време на руско-грузинският конфликт през 2008 г заради Южна Осетия, основната война не се води с калашници, а в мрежата. Като руски хакери атакуват грузинските институции още преди да започнат да гърмят оръдията. Блокирани са сървърите на президента Саакашвили, на Министерство на отбраната и на всички важни институции в Грузия.
Което пък парализира армията…
В началото на юни 2015 г. при актуализация на антивирусните си системи Бюрото по управление на персонала на САЩ открива злонамерен софтуер, който е присвоявал личните данни на около 4 милиона настоящи и бивши служители на американската държавна администрация. По-рано през годината в жертва на хакери се превръщат над 10 милиона клиенти на здравноосигурителната компания Anthem Insurance. Правителствени експерти смятат, че извършителят е един и същ и е осъществил операцията от китайски сървър.
Същата година това се повтаря в Германия. Кибератаката е насочена срещу вътрешната комуникационна система на долната камара на немския парламент “Парлаком”, чрез която депутатите поддържат връзка с бюрата си и с други звена на администрацията. Методът на проникване е вирусът “Троянски кон”, а по данни на разследващите експерти е установен контрол върху 15 компютъра. Според медиите броят им е значително по-голям и всъщност възлиза на 20 000. През последните 10 години такива мащабни атаки срещу държавни институции има в Австралия, Индия, Франция, Япония и Канада.
Според прогноза на анализаторите от IDC през 2017 г. световните продажби на оборудване, софтуер и услуги, свързани с компютърна сигурност ще се увеличат с 8,2% и ще достигнат 81,7 милиарда долара. През следващите години се очаква ускоряване на ръста, който през 2020-та ще достигне 8,7 на сто, а обемът му ще достигне почти до 105 милиарда долара.
У нас обаче, според Каракачанов, всичко си е наред. Ние нямаме нужда от това. Ако някой проникне в компютъра ти, източи ти банковите сметки, фалираш и се самоубиеш, ти не си жертва. Поне така смята вицепремиера.
За нас остава: Ура! Напред! Равнис и мирно на плаца!
Стефан Ташев
