Знам, че рокаджиите са музиканти с кауза, но явно „сигналистите” не са от тая порода (освен ако не броим за кауза платената помиярщина)
СВИКНАХ С ВСЯКАКВИ ПРЕДИЗБОРНИ врътки и курвенски изцепки. Всички свикнахме за тези двадесетина демократични (по български) години. И пресните примери от кампания 2009 не могат да ни впечатлят; скалъпване на нелогични коалиции с едничката цел да додрапат до парламентарните банки и келепирец, умилкващи се о електората кандидати, платени клакьори, алъш вериш на гласове и т.н., и т.н. – всичките подобни предизборни „екстри” са ни познати до болка. Позната ни е и обратната страна на медала – подлагащи се медии, артисти, социолози, политолози, анализатори, фалшификатори, способни на чудеса за някоя пачка повече; както и редови гласоподаватели, готови за трийсетина лева не гласа си, а майка си да продадат. Но едно нещо, дето се вика, тоя път ме хвърли в оркестъра.
ВЪВ ВТОРНИКА на последната седмица от предизборната кампания (30 юни) ветераните на рока, къпещите се във всенародната любов (казвам го без ирония – бел. авт.) Данчо Караджов и бандата му „Сигнал” пяха на предизборния митинг на Коалиция за България в Троян (в градинката пред някогашното кино). Разбира се, нищо лошо – музикантите са затова, да радват народа; а че същината на събитието е различна, политико-предизборна, няма особено значение - така е и другаде. По-деликатен е въпросът, че болшинството от митингуващите не бяха дошли за Данчо и „Сигнал”, а за безплатните „червени” кебапчета с питка и биричка; но и това няма кой знае какво значение – по белия свят стават съвсем същите неща (макар че тамошните предизборни митинги едва ли се пълнят от премалели от глад и безпаричие бабички и старци).
ИЗНЕНАДАТА БЕ ДРУГАДЕ – знаех, че Данчо Караджов и „Сигнал” са наети да пеят на заключителния предизборен митинг на Синята коалиция в Ловеч в съботата преди изборите, 4 юли (за неосведомените – Троян и Ловеч са тясно свързани, делят ги 35 км и, разбира се, са в един избирателен район – 11 Ловешки МИР – бел. авт.). Помислих, че нещо съм сбъркал и проверих – оказа се вярно. Но в „синия” щаб също бяха в недоумение, защото когато се спазарявали с Данчо и уточнявали хонорарите му, рокаджията „пропуснал” да спомене, че ще весели предизборно два-три дни по-рано и основния политически опонент на „сините”. Находчив пропуск?! Предполагам, същата „находчивост” Данчо и бандата му са проявили и при спазаряването със социалистите. Резултатът – двойни пачки. Друг е въпросът как са се чувствали плащачите от двата предизборни щаба?! А „сините” и „червените” фенове – сигурен съм, че и от двата лагера е имало доста „поздравления” към майките на въпросните рокаджии.
НЯКОИ ЩЕ КАЖАТ – какво толкова. Как какво!? Със сигурност Данчо Караджов не е чак тъй тъп и е наясно с факта, че изявите по предизборни събития са малко нещо по-особени, по-ангажиращи, носещи и едни други по-едри (извънмузикални) смисли. И че не е особено чистоплътно да си и с тия, и с ония („Ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите”, както би казал Алеко-Константиновия герой; виж „Разни хора, разни идеали” III – бел. авт.). Това първо.
ВТОРО, но не по значение. В последно време Данчо Караджов твърде често се вживяваше в ролята на будна съвест на нацията – пееше и агитираше до скъсване за разни благородни благотворителни каузи (например, като гост във „Вип Брадър”, за страдащите български дечица). Питам се обаче, дали и тази му роля не е била осребрена?!
ИМА И ТРЕТО - по същото време, когато в Троян и Ловеч Данчо Караджов веселеше предизборно „сини” и „червени”, по големите телевизи се завъртя предизборната реклама на някаква маргинална партийка и едно от лицата, убеждаващо ни да я подкрепим, бе на нашия човек. Коментарът ми е кратък – помиярщина. Знам, че рокаджиите са музиканти с кауза, но явно „сигналистите” не са от тая порода (освен ако не броим за кауза платената помиярщина). „Да те жадувам аз, да те жадувам”, се пееше в един от хитовете на „Сигнал” - не знам какво са жадували Караджов и компания някога, но сега е очевидно.
А НАЙ-ЖАЛКОТО в случая е, че казусът „Данчо Ментата” не е изолирано явление. Данчовци много.
Генадий Маринов
